Определение №131 от 18.6.2010 по гр. дело №1675/1675 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 131
 
                                             гр.София, 18.06.2010 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
 
 
              
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                   ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1675 по описа  за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. от Видин, против решението от 27.07.2009г., постановено по гр.д. №274/2009г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решението от 04.03.2009г. по гр.д. №887/2008г. на Видински районен съд, за отхвърляне на предявените от В. С. Д. срещу „В”А. , гр. В., искове с правно основание чл.200 от КТ.
Ответникът по жалбата „В”А. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от В. С. Д. срещу „В”А. искове по чл.200 от КТ – обезщетение в размер на 800лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи средства за усилваща храна, които са изразходвани за периода от 01.09.2007г. до 01.07.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска и по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху горното обезщетение в размер на 60лв., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи изразходваните средства за лекарства за посочените професионални заболявания в размер на 977лв. за периода 01.09.2007г.-01.07.2008г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху горното обезщетение в размер на 60лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваният размер от всеки от касаторите е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК размер.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК от касационно обжалване са изключени въззивните решения по дела с обжалваем интерес до 1000лв. Общият обжалваем интерес по обективно съединените искове е без значение за определяне на обжалваемия интерес по чл.280, ал.2 от ГПК., тъй като предявени самостоятелно, решенията биха били необжалваеми. В случая обжалваемият интерес на жалбоподателя по всеки един от обективно предявените искове е до 1000лв. Законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл.280, ал.2 от ГПК, установява като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес, поради което касационната жалба с обжалваем интерес на жалбаподателя по всеки от исковете до 1000лв., следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.
Предвид изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената касационна жалба от В. С. Д. от Видин, против решението от 27.07.2009г., постановено по гр.д. №274/2009г. на Видински окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА касационното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top