ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 652
София, 24.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1911/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура , гр. С. против решение от 22.07.2009 год. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия, по гр.д. №682/2009 год., с което е оставено в сила решение от 18.11.2008 год. по гр.д. №809/202 год. на СГС, ГК 1-во отд. в частта, в която П. на РБ е осъдена да заплати на С. П. Д. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и конкретно на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно определянето му по справедливост.
Иска се решението да бъде частично отменено като на ищеца -ответник по касация се присъди значително – по- ниско обезщетение за претърпените неимуществени вреди от водено срещу него незаконно наказателно производство.
С оглед наведените в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК доводи като материалноправен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК може да бъде уточнен този относно правилното приложение на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
Касаторът счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата . В тази връзка представя Р № 248/04.06.2009 год. по гр.д. № 4808/2007 год. на ВКС, III г.о., Р №15/02.04.2009 год. по гр.д. № 5807/2007 год. на ВКС, IV г.о. и Р № 382/16.07.2007 год. по т.д. № 437/2007 г. на ПАС. Моли касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касация С. П. Д. оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. В срока за отговор е подал и насрещна жалба срещу решението в частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата до 10 001 лв.
Върховният касационен съд, състав на Ш -то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Соченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване обаче не е налице.
Въпросът за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди / в случая в резултат от незаконно задържане / при спазване принципа на чл. 52 ЗЗД за справедливост, е въпрос фактически , който се решава от съдилищата по различен начин с оглед различните факти и обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на този размер и съобразно този принцип . Тоест принципа за справедливост не се прилага общо и въобще , а конкретно въз основа на конкретните факти по делото.
С обжалваното въззивно решение съдът е обсъдил всички факти и обстоятелства , които са от значение за определяне размера на обезщетението и е обосновал определения от него размер. Именно с оглед релевантните за спора факти е приел, че в случая справедливия размер на обезщетението е 5 000 лв.
Представените с касационната жалба решения касаят друга фактическа обстановка и обстоятелството, че по тях са присъдени различни по размер обезщетения не обуславя извод за противоречива съдебна практика при решаване на визирания от касатора материалноправен въпрос.
По тези съображения касационно обжалване не следва да се допуска. С оглед на това и съгл. разпоредбата на чл.287,ал.4 ГПК не се разглежда и насрещната жалба.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на
III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.07.2009 год. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия, по гр.д. №682/2009 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: