Определение №923 от по гр. дело №361/361 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕН И Е
                                    № 923
София, 17.07.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска
 
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 361/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. С. чрез адв. В против решение от 24.11.2008 год.,постановено по гр.д. № 954/2008 год. на СГС, II Б състав.
С обжалваното решение е оставено в сила решението от 22.08.2007 год., постановено по гр.д. №1677/2007год. на СРС ,ГК, 27 състав, с което на осн. чл. 254 ГПК е признато за установено, че Г. Ц. Г. от гр. С. не дължи на К. К. С. също от гр. С., сумата 10 000 лв. по нотариален акт №47, том II, per. №7309, нот.д. №231/2002 год. от 18.10.2002 год. на нотариус В. В. , вписана в регистъра на Н. камара под №268 с район на действие СРС.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, извършени съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложението касаторът застъпва тезата, че с обжалваното решение Софийски градски съд се произнесъл по съществени материално и процесуално правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т. З ВКС. Като съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК касаторът формулира този следва ли да се приложи диспозитивното правило на чл. 76 ЗЗД и съдът да приеме, че длъжникът винаги погасява ипотечен заем, след като в издадените от кредитора разписки, изрично е посочено, че в някои случаи се погасява заем, а в други ипотечен заем. Твърди, че правните изводи , на които въззивният съд основава своето решение не се споделят от практиката на ВКС Р№89/26.12.1986 Г. ПО гр.д. №82/86 год., ОСГК, Р№ 1285/09.07.2002 год. по гр.д. №2173/2001 год. на ВКС, Vr.o., преписи от които са представени . Счита, че сочения от него въпрос е от съществено значение за точното приложение на закона и по- точно на чл.76,ал.1 ЗЗД и за развитието на правото тъй като публикуваната практика във връзка с този текст е все още бедна и се налага такава да бъде формирана от ВКС.
Ответницата по касация Г. Ц. Г. от гр. С. оспорва касационната жалба по отношение на нейната допустимост и основателност, чрез адв. Е в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд констатира следното:
Не са налице изискванията на закона, за да се допусне проверка на въззивното решение от Върховния касационен съд по подадената касационна жалба.
По смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК в обжалваното въззивно решение следва да е засегнат материалноправен и / или процесуалноправен въпрос, който има принципно, основополагащо значение за правото и който е бил предмет на разглеждане от въззивния съд / този съд се е произнесъл по него/. Обжалваното въззивно решение не се позовава и не е постановено в приложение на правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 76,ал.1 ЗЗД. Съдът е стигнал до извода за недължимост на претендираната въз основа на извънсъдебно изпълнително основание / /нотариален акт за ипотечен заем/ сума от ищцата Г, въз основа на анализ на събраните по делото писмени доказателства, удостоверяващи погасяването на заема, както и въз основа на логически правила, приложени при анализ на тези доказателства . Следователно, дори да се приеме, че формулирания от касатора материалноправен въпрос има принципен и основополагащ характер, същият не е бил разглеждан в контекста на конкретния правен спор . С оглед на това не е изпълнено условието на чл. 280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение . Предвид изложеното не се налага обсъждането на конкретните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т. З ГПК. и представените решения на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 24.11.2008 год. по гр.д. № 954/2008 год. на СГС, II б състав , по касационната жалба на К. К. С. , чрез адв. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top