КСО: чл. 4, ал. 1, т. 7; чл. 6,ал. 2, 3 и 10; чл.10;
ДОПК: чл. 37, ал. 1 и 4; чл. 110, ал. 1 и 3; чл. 118;
ТЗ: чл. 219, ал. 1; чл. 221, т. 5; чл. 244, ал. 1, 2, 4 и 7;
ОТНОСНО: Задължение за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване на членовете на Съвета на директорите на акционерно дружество
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив с вх. № ……….. от 05.11.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка, с решение на Общото събрание на акционерите е избран тричленен състав на Съвета на директорите (СД) на акционерно дружество с едностепенна форма на управление. Договарянето на възнагражденията на членовете на СД е от компетентността на Общото събрание и такива не са договорени, поради което няма начислени и изплатени възнаграждения. Членовете на СД са в трудови правоотношения с друго дружество, от което им се начисляват и внасят задължителни осигурителни вноски, върху договореното трудово възнаграждение.
Поставяте следните въпроси:
1. При недоговорени, неначислени и неизплатени възнаграждения на Съвета на директорите, възниква ли задължение за внасяне на осигурителни вноски?
2. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, какъв доход и какъв данък се попълват в клетка № 31 – „Начислен месечен облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ” и клетка № 31А – „Начислен месечен данък” на декларация образец № 1 и коя дата следва да се посочи в клетка № 18 „Дата на изплащане/начисляване” на декларация образец № 6?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед нормативната уредба по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване за държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 (посл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от КСО управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съгласно чл. 6, ал. 2 (доп., ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. С направените изменения и допълнения в чл. 6, ал. 3 (изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от КСО е въведено задължение за внасяне на осигурителни вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО от работодатели и осигурители, които не са начислявали и изплащали дължимите възнаграждения за положения от тях труд. В тези случаи осигурителните вноски се дължат върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната.
По отношение на дължимите осигурителни вноски за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е издадено Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, което по отношение същността на „неначислени възнаграждения” е допълнено с Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. Според допълващото указание, като „неначислени възнаграждения” по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО на лицата, които упражняват дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО могат да се третират единствено дължимите възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството в противоречие с основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, залегнали в Закона за счетоводството. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. Следователно, ако възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, не възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО, върху неначислени възнаграждения.
Обръщаме Ви внимание, че органите на акционерното дружество, системите за управление, техните правомощия и компетентност са определени в чл. 219 – 244 от Търговския закон (ТЗ).
Съгласно чл. 219, ал. 1 от ТЗ органи на акционерното дружество са:
?общо събрание на акционерите;
?съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система).
На основание чл. 221, т. 5 от ТЗ общото събрание определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството.
При едностепенна система за управление акционерното дружество се управлява и представлява от съвет на директорите, състоящ се от три до девет лица. Съветът на директорите приема правила за работата си и избира председател и заместник-председател от своите членове. (чл. 244, ал. 1 и 2 от ТЗ).
Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове са по-малко от останалите членове на съвета (чл. 244, ал. 4 от ТЗ).
Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик (чл. 244, ал. 7 от ТЗ).
С оглед на така цитираната нормативна уредба, следва да имате предвид, че съгласно чл. 110, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице (чл. 110, ал. 3 от ДОПК). Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. В производствата по установяване на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски органите по приходите събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице. Събраните доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от страна на органите по приходите (чл. 37, ал. 1 от ДОПК). Съгласно чл. 4 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. В този смисъл упражняването на трудова дейност от членовете на Съвета на директорите се доказва в хода на съответното производство.
В случаите, в които членовете на Съвета на директорите получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи по реда определен в чл. 6, ал. 10 от кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. доходи по трудови правоотношения, доходи от дейност като членове на СД и/или като изпълнителни членове на СД на АД);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.