РЕШЕНИЕ
№ 6 8 4
гр.София, 02.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, III г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от
съдия Керелска…………………. гр. дело №1575 по описа за 2008 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.“а“ ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал. З ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. С. и Л. К. С. от гр. С. срещу решение от 20.03.2007 год., постановено по гр.д. № 2485/2006 год. на Софийски градски съд , въззивна колегия, II „В“ отделение.
В касационната жалба се правят оплаквания , за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 2186, б. „в“ ГПК. Иска се отмяна на решението.
Ответникът по касационната жалба – Л. Ч. Н. от гр. С. счита същата за недопустима като подадена след срока за обжалване и доколкото не отговаря на изискванията на чл. 218в ГПК / отм./ въпреки указанията на СГС за отстраняване на нейните нередовности. Оспорва жалбата и относно нейната основателност. Моли касационната жалба да бъде върната , а в случай, че бъде разгледана по същество да бъда отхвърлена , а обжалваното решение – потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема
следното:
Неоснователни са оплакванията за недопустимост на касационната жалба.
Съгл. чл. 218в,ал.1 във вр. чл. 197 ГПК / /отм./ релевантния момент, от който започва да тече срока за обжалване е датата, на която е връчено съобщението за изготвено решение, доколкото решението на въззивного инстанция не е постановено в открито съдебно заседание в присъствие на страните. Видно от върнатия отрязък на съобщението за изготвено решение, същото е връчено на двамата касатори , чрез процесуалния им представител на 28.05.2007 год. Доколкото касационната жалба е депозирана в съда на 15.06.2007 год., очевидно предвидения в закона трийсетдневен срок за обжалване е бил спазен. С оглед на казаното без значение е обстоятелството, дали предвид извършени други действия / в случая осъществен въвод във владение на ищеца в изпълнение на въззивното решение/ касаторите са могли да узнаят или са узнали за това решение.
Неоснователно е и другото оплакване свързано с възражението за недопустимост на касационното обжалване. Действително първоначално подадената касационна жалба е била бланкетна , но след като същата е била оставена без движение с указание да бъде приведена в съответствие с изискванията на чл. 198, б. „в“ ГПК/ отм./ респ. на чл. 218в, ал.2 ГПК / отм./ Жалбоподателите са представили уточнение, в което развиват своите оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
С оглед на изложеното касационната жалба е редовна и допустима.
Относно нейната основателност, Върховният касационен съд, състав на III Г.о., приема следното:
Производството по делото е било образувано по предявените от Л. Ч. Н. срещу М. Д. Т. / починала в хода на процеса и заместена от своите законни наследници и правоприемници Д. К. С. и Л. К. С./ обективно съединени искове както следва: по чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението на недвижим имот -апартамент №20 , находящ се бл. З, вх.1,ет.4 в ж.к. „Лев Т. ;, гр. С., иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 1 235,50 ден. лв. , претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на апартамента за периода от 19.05.1997 год. до 22.12.1997 год., иск с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на сумата от 44, 987 ден. лв., иск с пр. осн. чл.59 ЗЗД за сумата от 6, 473 ден. лв., претендирана за платени от ищеца вместо ответницата данък, такса смет и задължителна застраховка за апартамента и иск за заплащане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 0,213 ден. лв.
С обжалваното решение въззивният съд след като е отменил решението на първата инстанция , с което тези искове са били отхвърлени, е постановил ново решение, с което е уважил по отношение на ответниците предявения ревандикационен иск , както и вторият иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 6,473 лв. за платен данък, такса смет и застраховка за апартамента и частично първият иск по чл. 59 ЗЗД в размер на 455,32 лв. и за мораторна лихва за забава в плащането на тази сума в размер на 20 лв. В останалата част е оставил решението на първата инстанция в сила.
За да постанови това решение въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с представения по делото нотариален акт № 1* том LVIII, нот. дело №1 1345/97 год. , с който е закупил процесния апартамент от П. Р. М. , която от своя страна е закупила същия от майката на ответниците и първоначална ответница – М. Д. Т. Приел е, че сделката с която ищецът се легитимира като собственик на апартамента е действителна. В тази връзка е приел, че направеното от ответниците възражение за привидност / симулативност / на тази сделка не е доказано в процеса. За да направи този извод обаче въззивният съд е изложил съображения които касаят възражение за наличие на относителна симулация, която е налице когато сделката, която е привидна прикрива друга сделка, отразяваща действителната воля на страните. В случая възражението, което е направено още пред първата инстанция, е за абсолютна симулация на сделката, с която ищецът се легитимира като собственик на процесния апартамент. Това изрично е заявено от процесуалният представител на ответницата в съдебно заседание от 29.04.1998 год. Същият е посочил, че сделката е привидна, като не прикрива друга сделка , а между страните по нея е липсвало изобшо воля за покупко – продажба.
Като е обсъдил възражение, което не е било наведено от ответниците и същевременно не е изложил съображения във връзка с действително направеното възражение, съдът е постановил своето решение при съществено нарушение на процесуалните правила.
В нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция не допуснала до разпит поискания във връзка с установяване на симулацията свидетел, както и прилагане на образуваните във връзка с първата сделка прокурорски преписки. Следва да се посочи, че забраната за установяване на привидност на изразено съгласие чрез свидетелски показания без начало на писмено доказателство се отнася за случаи , когато действителността на
сделката се оспорва от лице, което е страна по нея. Когато това се прави обаче от трето лице или от наследниците , когато сделката е насочена срещу тях, изискването за наличие на писмени доказателства като условие за установяване на привидност със свидетелски показания не стои и това изрично е посочено в разпоредбата на чл. 134 ГПК. В случая за сделката извършена между П ищецът по делото , която легитимира последният като собственик на апартамента, касаторите се явяват трети лица.
С оглед на изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 218ж ГПК решението в частта, в която съдът е уважил предявеният ревандикационен иск следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. Доколкото решението по останалите обективно съединени искове е обусловено от решението по иска за собственост и в тази част решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на
III г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.03.2007 год., постановено по гр.д. № 2485/2006 год. на Софийския градски съд , Въззивна колегия, II „В“ отделение и
ВРЪЩА делото за ново разглежда от друг състав на същия
съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: