ОПРЕДЕЛЕН И Е
№ 881
София,.16.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 321/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Аграрно-техническа п. гимназия“, гр. З. чрез директора М. В. И. с процесуален представител адвокат С против въззивно решение на Софийски окръжен съд, ГО, 2-ри състав № 647/3.11.2008 г. по гр. д. № 836/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Пирдопски районен съд от 10.07.2008 г. по гр. д. № 109/2008 г., с което са уважени предявените от В. И. Б. против „Аграрно-техническа п. гимназия“, гр. З. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно-постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържа се, че като е приел, че не е налице фактическия състав за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като в заповедта не са изложени прецизно мотиви, свързани с уволнението на това основание, съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с оглед съдебните решения, на които касаторът се е позовал и представил към изложението-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като съществен процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е посочено, че въззивният съд е приложил забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК за допускане нови доказателства във въззивното производство без да изпълни задълженията си във връзка със служебното начало, прогласено с чл. 7 ГПК-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като съществен процесуалноправен въпрос и от значение за развитието на правото е посочен въпроса за съотношението между преклузията на процесуални права и действията на съда в изпълнение на принципа за служебно начало и в случаите, когато факта, за установяване на който се изисква събиране на доказателство от значение към предмета на делото с оглед недопуснато от въззивния съд поискано от работодателя доказателство /в случая личното трудово досие на служителката/, отразило се на решаващия извод на съда по законността на уволнението.
Ответник по касация В. И. Б. е подала писмен отговор с развити доводи в подкрепа на становище, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване. По съществото на спора счита, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба се приема, че е подадена в срока по чл. 283
ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
За да признае уволнението за незаконно въззивният съд е приел, че прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 2 КТ, поради безвиновния си и обективен характер, изисква прецизно излагане на мотиви в заповедта за уволнение, въз основа на които съдът да може да извърши проверка на законността на уволнението, предмет на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Независимо от това съдът е приел, че не е изпълнена от работодателя доказателствената тежест да установи в процеса фактическия състав на приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
По допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд следва да се има предвид, че не може да се възприеме разбирането, че съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, от чието разрешаване зависи изхода по конкретното дело. Поставеният от касатора въпрос, който се съдържа в материалния или процесуален закон трябва да има принципно основополагащо значение за правото, макар и в аспект на конкретния спор.
В конкретния случай посочените от касатора основания за допустимост на обжалването са обосновани с аргументи, относими към
правилността на решението, поради допуснати от съда материалноправни и процесуалноправни нарушения. Цитираните с изложението и приложени съдебни решения на състави на Върховния касационен съд не са относими към въпросите, поставени и определени от касатора, съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав № 647/3.11.2008 г., постановено по гр. д. № 836/2008 г. по касационна жалба от „Аграрно-техническа п. гимназия“, гр. З., ул. „. № 4 с директор М чрез процесуален представител адвокат С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: