ОПРЕДЕЛЕН И Е № 1066
София, 30.09.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 680/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Г. И., Я. И. Я. и Господин И. Я. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат А. Ж. против въззивно решение на Окръжен съд-Стара Загора № 338/10.01.2011 г., постановено по гр. д. № 539/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Старозагорски районен съд № 799/21.07.2010 г. по гр. д. № 5678/2009 г., с което са отхвърлени предявените от Г. Г. И. ЕГН [ЕГН], Я. И. Я. ЕГН [ЕГН] и Господин И. Я. ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение на неимуществени вреди в размер от 90 000 лв. общо или по 30 000 лв. за всеки от ищците във връзка със смъртта на техния съпруг и баща И. Я. И., починал на 2.01.2009 г. и за имуществени вреди общо в размер на 1070 лв. разноски за погребение.
За трето лице помагач [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Надежда К. е подадено писмено становище, с което жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от заинтересовани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е взел предвид, че наследодателят на ищците е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжността „машинист, пътностроителни машини“/; работодателят е извършил разследване на злополуката с И. Я. И.-водач на трактор Т-150 с гребло за зимно почистване на 2.01.2009 г. на 1 км. Северно от [населено място] по време на управление на специализирана машина за зимно поддържане, при което е установено, че няма отклонения от нормалните действия и условия, като причина за смъртта в протокола за разследване на трудова злополука като причина за смъртта е вписано „инфаркт“ на основание препис-извлечение от акт за смърт № 12/3.01.2009 г. и в заключение е посочено, че злополуката не е трудова; видно от писмо изх. № 23/11-01166/26.04.2010 г. на НОИ, ТП-Стара З. е установено, че в ТП на НОИ, Стара З. няма подадени декларация за регистрация на злополука, настъпила с лицето, нито т осигурителя [фирма], [населено място], нито от пострадалия или неговите наследници; от преписка на РП-Стара З. № 48/2009 г. е видно, че преписката е приключила с постановление за прекратяване на наказателно производство; показания на разпитани свидетели; заключение на съдебномедицинска експертиза, прието без оспорване от страните, видно от което наследодателят на ищците е страдал от тежка генерализирана атеросклероза с предимно засягане на венечните съдове на сърцето-заболяване, датиращо от години, възможно да е протичало при видимо добро здраве, както и че няколко месеца или няколко години преди датата на смъртта И. е преживял обширен стар заден инфаркт, който е възможно да е останал недиагностициран, а в деня на смъртта се е развил втори инфаркт около първия. При тези данни от правна страна съдът е приел, че исковете са неоснователни, тъй като не е установена трудова злополука по надлежния ред, определен с чл. 57сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 г./, като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. Съдът е посочил, че установяването наличие на трудова злополука не може да се
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: