ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 989
София, 09.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми март , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1542/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу Решение № 73/06.07.2010 год., постановено по гр.д. № 107/2010 год. на Апелативен съд [населено място],с което е потвърдено решение № 84/25.03.2010 год. , постановено по т.д. № 663/2009 год. на Бургаския окръжен съд с което [фирма] е осъден да заплати на К. М. К. , роден в [населено място] сума в размер на 29 592,69 лв., представляваща уговорена, но незаплатена наемна цена за 2008 год. и 2009 год. по договор за наем от 24.10.2007 год. , ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 31.08.2009 год., до окончателното заплащане на сумата, както и 1502,04 лв. лихва за забава върху част от главницата – дължим наем за 2008 год. в размер на 14 796,34 лв. за периода от 01.12.2008 год. до 30.08.2009 год., както и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Застъпва се тезата, че претендираната наемна цена не се дължи, доколкото процесният договор за наем е нищожен поради липса на основание или евентуално е развален по право поради невъзможност за изпълнение.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Ответникът по касация на К. М. К., гражданин на
И., оспорва допустимостта на касационното обжалване и
основателността на жалбата по същество , в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
Касаторът не е формулирал правен въпрос .Представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение , като на практика повтаря касационната жалба. Тези оплаквания обаче могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Независимо от това следва да се посочи следното: Без да формулира изрично правен въпрос касаторът твърди , че въззивното решение е постановено в противоречие с две решения , които се представят по делото:
С решение № 306/16.07.1998 год. , постановено по гр.д. № 118/1998 год. ,5-членен състав на ВКС е прието, че наемният договор е нищожен, когато в един и същ правен субект се слива качеството на наемател по такъв договор и упражняващ правото на държавна собственост, което включва в себе си и правомощието на ползуването. Прието е ,че в такава хипотеза договорът е нищожен поради липса на основание.
С решение №383 / 08.04.1969 год. по гр.д. №262/1969 год. III г.о. ВКС се разглежда хипотеза, в която договорът за наем се счита развален по право.
На практика с тези две решения касаторът обосновава наведените от него възражения в процеса за нищожност на договора за наем поради липса на основание и за прекратяване на неговото действие поради развалянето му по право / чл. 89 ЗЗД/.И двете решения обаче разгледат хипотези , които се различни от процесната.
В настоящия случай договорът за наем, на който ищеца основава претенцията си за неплатена наемна цена е сключен след като по отношение на процесния апартамент между [фирма], / преобразувано в [фирма] / като продавач и М. К. като купувач, е сключен предварителен договор за покупко- продажба от 03.05.2005 год. С оглед на това въззивният съд е приел, че инициирания от страна на продавача наемен договор сам по себе си сочи на признатото от него като собственик право на купувача по предварителния договор да владее и ползва процесния имот по силата на предварителния договор . С оглед на това наемния договор не е без основание и възражението за неговата нищожност по чл. 26,ал. 2, предл. 4 ЗЗД , е неоснователно.
Съдът е приел, че в случая не е налице и хипотезата и на чл. 89 ЗЗД, според която договорът следва да се счита развален по право ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, доколкото в случая изпълнението тоест предоставянето на процесния апартамент за ползване от дружеството е било напълно възможно и на практика е осъществено.
С решението, на което касаторът се позовава, се разглежда случай, когато с нормативен акт е въведена забрана определени помещения да се ползват за живеене , което поставя наемодателят в обективна невъзможност да изпълни сключения по отношение на тях договор за наем като ги предостави за живеене.
Следователно дори и да се приеме, че касаторът се позовава на критерия за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК – противоречива съдебна практика по въпросите, въведени с неговите възражения , съдебните актове, на които, се позовава не обосновават този критерий.
С оглед на изложеното, не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то
г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 73/06.07.2010 год., постановено по гр.д. № 107/2010 год. на Апелативен съд [населено място].
Определението е окончателно.
3
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: