ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 626
София, 08.12.010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията Керелска ч. гр.д.№ 517/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274,ал.З ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез адв. С. С. срещу определение от 09.06.2010 год., постановено по гр.д № СП 71/2010 год. на САС, ТО, 6-ти състав , с което е оставено в сила определение от 23.03.2010 год., постановено по гр.д. № С-65/2007 год. на СГС, I отд., 6-ти състав , с което е оставена без уважение молбата с пр. осн. чл. 317,ал.1 ГПК / отм./ на Е. България“ О., [населено място] за замяна на обезпечителна мярка „Запор“ на дружествени дялове , притежавани от М. Д. от капитала на дружеството, със запор върху парична сума, равна на ликвидационния дял на М. Д. в размер на сумата 3 000 лв. като неоснователна.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение , с което замяната на наложената обезпечителна мярка да бъде допусната.
С оглед разпоредбата на чл. 274,ал.З във вр. чл. 280 ГПК с касационната частна жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответниците по касационната частна жалба – КУИППД и М. Д., роден в [населено място], ФР Германия, не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на III г.о. , приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, и срещу подлежащ по арг. от чл. 23 ,ал.2 на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност / ЗОПДУППД/ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки нейната редовност ,обуславяща процесуалната и допустимост, при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.З ГГЖ, е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество.
На първо място страната следва да е формулирала правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил правните изводи на съда. На второ място страната следва да е обосновала наличието на едно или няколко от допълнителните основания за допустимост посочени в чл. 280,ал.1,2 иЗ ГПК.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационото обжалване, касаторът е формулирал следните правни въпроси : 1. въпроса за действието на обезпечителната мярка „Запор върху дружествени дялове“, доколкото въззивният съд е приел, че всички действия , извършвани след вписване на запора в търговския регистър се считат за недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, и 2. въпроса дали запорът върху дружествените дялове изключва възможността за изключване на съдружник по реда на чл. 126 ТЗ .
Касаторът счита, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – TP №1/2002 год. на ОСГК на ВКС и определение № 351/04.06.2009 год. , постановено по ч.т.д. № 313/2009 год. на ВКС / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК/ , а вторият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.З ГПК/.
Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение счита , че не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по молба за замяна на наложена с определение по гр.д. № С -65/2007 год. на СГС обезпечителна мярка „ запор върху триста дружествени дяла на лицето М. Д. в [фирма] като обезпечение на бъдещ иск по чл. 28,ал.1 от ЗОПДИППД на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, със залог върху сумата от 3 000 лв., представляваща според молителя стойността на ликвидационния дял на М. Д. по счетоводен баланс към 31.03.2009 год. – месеца, в който лицето е било изключено като съдружник вот Общото събрание на дружеството.
С оглед характера и целта на производството образувано по молбата относимите към разрешаването на искането за замяна на обезпечителната мярка съображения са тези относно съответствието на предложената обезпечителна мярка на вече наложената такава.При липса на такова съотвествие , замяната не следва да се допуска, доколкото биха се накърнили интересите на страната в полза на която обезпечението е допуснато / освен ако същата не се противопоставя на замяната/.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по чл. 317 ГПК / отм./ не дава възможност да се определи обективно паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник.С оглед на това съдът на практика е приел, че не може да се прецени съответствието между предлаганата обезпечителна мярка „залог върху сума от 3 000 лв.“ и наложения вече „запор върху 300 дружествени дяла“ от капитала на дружеството. На това основание молбата за замяна на обезпечителната мярка е оставена без уважение – тоест, това са съображенията, обусловили постановения съдебен акт.
Посочените от частният жалбоподател правни въпроси не касаят тези съображения, поради което същите нямат характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Само на това основание касационно обжалване на определението не следва да се допуска .
Независимо от горното следва да се посочи и това , че посочената задължителна практика на ВКС / TP №1 от 06.09.2002 год. на ОСГК, т.10/ и представеното определение № 351 от 04.06.2009 год. по ч.т.д. № 313/2009 на ВКС, ТК, което се позовава на горното TP, не са относими към визираните от касатора въпроси, поради което това позоваване не може да обоснове противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата . Даденото в т.10 на TP №1/ 06.09.2002 год. на ОСГК тълкуване, че спирането на вписването в търговския регистър е недопустимо като обезпечителна мярка по исковете с пр. осн. чл. 74 ТЗ , несъмнено няма отношение към въпроса за действието на обезпечителната мярка „запор върху дружествените дялове“.
По тези съображения касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на 3-то
г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.06.2010 год., постановено по гр.д № СП 71/2010 год. на САС, ТО, 6-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: