ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 586
София, 08.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юни , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 222/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. К. от гр. С. срещу решение №566, постановено по гр.д. № 602/2008 год. на Окръжен съд гр. С., с което е отменено решението на Смолянския районен съд , постановено по гр.д. № 1066/2008 год. в частта, в която е „ЗММ“ О. , гр. С. е осъдено да заплати на М. Б. К. от гр. С. сума в размер на 2000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване „Периартритис хумеоро скапуларис декстри“ за периода от 24.10.2006 год. до 10.07.2007 год., ведно със законната лихва от 24.10.2006 год., до окончателното й изплащане и вместо него е постановено ново решение, с което иска за присъдения размер е отхвърлен и е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в останалата част , с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата до 10 000 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторката моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или евентуално решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което претенцията й за присъждане на обезщетение по чл.200 КТ за претърпени неимуществени вреди , да бъде уважена изцяло.
В представеното към касационната жалба изложение по
чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът сочи, че в константната си съдебна практика ВКС, приема, че съставянето на акт за трудова злополука не е предвиден в закона елемент от фактическия състав на отговорността
на работодателя за причинените вреди на неговия работник от трудова злополука или професионално заболяване.. Тоест ако не са съставени такива документи , няма пречка фактът на заболяването или злополуката да се установи от съда, разглеждащ спора по чл.200 КТ.
Според изложението това е същественият материалноправен въпрос, който с обжалваното решение е решен в противоречие с практиката на ВКС /приложено е решение №1336 от 24.11.1992 год., постановено по гр.д. № 1134/1992 год. на ВС на РБ/ и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация „ЗММ“ О. , гр. С., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на III -то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество на наведеното касационно основание по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради следното: .
С обжалваното решение по същество въззивният съд е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди, настъпили за ищцата – в резултат на посочените от нея професионални заболявания е изцяло неоснователен, доколкото от една страна по делото е установено, че посочените в исковата молба заболявания, според приетата по делото съдебно медицинска експертиза, нямат професионален характер. Същевременно единственото професионално заболяване „Периартритис хумеоро скапуларис декстри“ съобразно заключението на ТЕЛК №2456/24.10.2006 год. не е довело до загуба на трудоспособност и касаторката – ищца е изцяло работоспособна. Приел е също така, че по делото не е установено това професионално заболяване да е придобито вследствие на изпълняваната от ищцата работа при ответника „quot; ООД. В тази насока е посочено, че същото е било констатирано още през 1995 год. с протокол №71/18.07.1995 год. от ДК за потвърждаване на професионалните заболявания при ОРБ С. , когато ищцата е работила в „ЗММ С. ; ЕО. като термист , че това дружество е било преобразувано в „ЗММ С. ; О. , което е преобразувано в „ЗММ- С. ; АД , а ответникът „ЗММ“ О. не е правоприемник на тези дружества, а самостоятелно дружество. Именно с оглед на тези основни съображения въззивният съд е приел, че отговорността на ответника по чл.200 КТ не може да бъде ангажирана. Следователно решаващите мотиви
на въззивният съд за неоснователност на предявения иск, не са свързани с обстоятелството, че за сочените в исковата молба заболявания не е съставен съответния акт за професионално заболяване , а с други съображения. С оглед на това визирания в изложението въпрос, не е съществения материалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение. Поради това не се налага да се извършва проверка дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Доколкото не са налице условията на чл.280,ал.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд гр. С., не следва да се допуска.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 566 от 18.11.2008 год., постановено по гр.д. №602/2008 год. на Смолянския окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Надя Зяпкова:
Произнасянето по делото е преждевременно.
С определение от 7.05.2009 г. Конституционният съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искане на Омбудсмана на Република България, с което е оспорена конституционосъобразността на разпоредбите на чл. 280, ал. 1 ГПК, чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 288 ГПК /ред., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./, поради противоречие с чл. 56, чл. 119 и чл. 124 от Конституцията на Република България.
На основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК Върховният касационен съд, III г. о. следва да спре производството по делото до произнасяне на Конституционния съд по съществото на к. д. № 4/2009 г.
Нямам възражения относно становището на съдебния състав за недопускане касационно обжалване на въззивното решение по изложените в мотивите на определението съображения: