ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 82
София,21.01.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети януари , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1056/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 1. С. с изучаване на чужди езици“ П. Боян Пенев“ от гр. С. против решение от 04.11.2008 год., постановено по гр.д. № 2438/2007 на Софийски градски съд , BO, II „Д“ състав , с което е оставено в сила решение от 05.06.2007 год. по гр.д. № 28127/2006 год. на СРС, 52 състав , с което е признато за незаконно уволнението на Д. А. Д. от гр. С., заповед №784/163 от 26.10.2006 год. , с която е било прекратено трудовото й правоотношение , поради „намаляване обема на работа“ е отменена и Д. Д. е възстановена на предишната работа – „помощник директор „в 1. С. с изучаване на чужди езици „Проф. Боян Пенев“.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие със закона.
Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С допълнително молба касаторът сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материален въпрос – а именно: 1- во – приел е, че е в конкретната хипотеза на извършеното уволнение е било необходимо съгласие на синдикалното ръководство, и 2-ро ,че това съгласие следва да се даде от първичната синдикална организация в структурните звена при условие, че от защита по КТ се ползват участващите в ръководството на синдикалната организация на цялото предприятие, председател и секретар. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи това по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Представени са копия от Решение № 1306/13.07.2001 год. по гр.д. № 2364/2000 год. на ВКС ,
III г.д. и Решение №491/12.06.2006 год. по гр.д. № 2290/2003 год. на ВКС, Ш г.о.
Ответникът по касация Д. А. Д. не взема становище както по допустимостта на касационната жалба, така и досежно жалбата по същество.
Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на III -то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Съображенията за това са следните:
За да постанови въззивното решение Градският съд е приел, че ищцата , заемала преди уволнението длъжността помощник директор е била секретар на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при 1. С. поради което се ползва със синдикална закрила по чл. 333 ,ал. З КТ . Приел е също така, че доколкото с писмо изх. № 179/17.10.2006 год. Председателят на Синдикат Образувание към КТ „Подкрепа“ не е дал съгласие за прекратяване на трудовия й договор формалното изискване на закона не е спазено и на това основание уволнението е незаконно. С оглед това първият формулиран от касатора материално правен въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС , застъпена и с представеното по делото Р № 1306/13.07.2001 год. по гр.д. № 2364/2000 год. на ВКС, III г.о.
Заеманата от ищцата длъжност на помощник директор не и дава качеството на работодател или представител на работодателя, поради което за нея не е съществувала забрана за участие в ръководните органи на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при училището. Доколкото е била секретар на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при 1. С. , същата се е ползвала от синдикална закрила и за да бъде уволнена на осн. чл. 328,ал.1т. З КТ е следвало да има предварително съгласие на съответния синдикален орган.
Вторият материалноправен въпрос, така както е формулиран в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Следователно същият не отговаря на изискванията на чл. 280,ал.1 ГПК, поради което не може да се извърши преценка относно тава дали е решен в противоречие с практиката на ВКС.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III
Г. О.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №289/04.11.2008 год., постановено по гр.д. №2438/2007 год. на Софийски градски съд , въззивно отд. П д. състав по касационна жалба на 1. С. с изучаване на чужди езици „Проф. Боян Пенев“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: