ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284
София, 03.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети май , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 126/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал. З ГПК във вр. чл. 280,ал.1,т.1
ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „М е. Р С.
компания“ ООД, гр. С. срещу определение № 1293/10.10.2008 год.,
постановено по ч.гр. д. № 3916/2008 год. на СГС , IV в отд., с което е
оставено в сила определението / с характер на разпореждане/ на СРС, 75
състав от 11.04.2008 год., по гр.д. №12833/2008 год., с което е издаден
изпълнителен лист на А. П. Н. срещу „ М е. Р
С. компания „ ЕООД, за сумите 2 940,16 евро трудово
възнаграждение , 1 163,59 евро възнаграждение за извънреден труд и 498,80
евро обезщетение за неизползван платен годишен отпуск , заедно със
законните лихви върху тези суми от 27.12.2005 год., до окончателното им
изплащане. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на
обжалваното определение доколкото при неговото постановяване Градският
съд не е разгледал посочените в частната жалба основания за отмяна на
определението на Софийския районен съд. . Твърди се, че двете инстанции
са постановили своите съдебни актове при условията на различен
процесуален ред, като с обжалваното определение СГС не е осъществил
необходимия контрол в тази насока. Иска се определение
№1293/10.10.2008 год. да бъде обезсилено като постановено по недопустим процесуален ред или да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, ведно със законните последици от това.
В приложеното към частната жалба изложение по чл. 284,ал. З, т.1 ГПК частният жалбоподател навежда доводи, че с атакуваното определение СГС се е произнесъл по процесуално- правен въпрос относно
задължението на първоинстнацзионния съд да проконтролира точно дали е налице основание за издаване на изпълнителен лист, като този въпрос според него е решен в противоречие с практиката на ВКС и практиката на други съдилища. Изтъква, че според константната съдебна практика , съдебният акт за издаване на изпълнителния лист следва да възпроизвежда точно изпълнителното основание / в случая осъдителния диспозитив на решението по същество/. С обжалваното определение не е била извършена проверка относно това съответствие , а въззивният съд е обосновал потвърдителното си определение с наличието на влязло в сила определение, с което е потвърдено допуснатото предварително изпълнение. Посочва се и това , че с атакуваното определение Градският съд се е произнесъл неправилно по материално- правния въпрос дали присъдените от първоинстанционния съд лихви върху трудови възнаграждение и обезщетения за работа представляват годно основание за издаване на изпълнителен лист по допуснато общо предварително изпълнение, като този въпрос е решен в противоречие с практиката на други съдилища в страната.
В подкрепа на основанията си за допустимост на касационата частна жалба, жалбоподателят е представил съдебни актове — определения на различни по степен съдилища.
Ответникът по касационната частна жалба – А. П. Н., не взема становище по нея.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, – определение, поради което е процесуално допустима.
Относно допустимостта на касационното обжалване , ВКС, III г.о., приема следното::
Съобразно разпоредбата на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК във вр. чл. 280,ал.1, т.1,2 иЗ ГПК, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства , в които съдът се е произнесъл по съществен материално правен или процесуално правен въпрос ,който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото .
Посочените в изложението по чл.274,ал. З ГПК процесуално правни въпроси / вторият от тях неправилно е определен като материално правен/ са съществени, но с обжалваното определение те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд , а решаването му в противоречие с практиката на други съдилища само по себе си не е сред основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Именно в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, като се е позовал на приложимия процесуален закон , градският съд е приел, че при проверка правилността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист следва да се провери дали е било налице изпълнително основание, което да е редовно от външна страна и разпореждането / определението/ за издаване на изпълнителен лист да съответства на изпълнителното основание. Определението на СРС за издаване на изпълнителен лист макар и да не възпроизвежда сумите, за които постановява да се издаде изпълнителен лист ясно посочва, че изпълнителния лист следва да бъде издаден за присъдените с решението по делото суми , за които е допуснато и предварително изпълнение.
Същевременно с обжалваното определение въззивният съд не е изразил становище относно това дали присъдените с решението на СРС лихви върху неизплатено трудово възнаграждение и върху обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, представляват „ годно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист по допуснато общо предварително изпълнение.“По същество изпълнително основание може да бъде самият съдебен акт, а не отделните присъдени вземания с него, поради което използваната в тази част от изложението терминология е неточна и с обжалваното определение съдът не е вземал отношение по така формулирания въпрос. Съдът е приел, че в производството по чл. 407,ал.1 ГПК за обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист , не може да се проверява въпросът за правилността на допуснатото предварително изпълнение на решението в частта за лихвите, доколкото този въпрос е решен с влязло в сила определение в самостоятелно производство.
При въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал. З ГПК, е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подпора на частните жалби за да бъдат разглеждани по същество. В случая тези допълнителни изисквания не са изпълнени. С оглед на изложеното вече, частният жалбоподател не е установил наличието на някоя от хипотезите на чл. 280 ГПК, представляващи предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което такова не следва да се допуска. .
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Не ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1293/10.10.2008 год. , постановено по гр.д. №3916/2008 год. на СГС, IV“B“ отд.
7