Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр.София , 16 юли 2013г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Северина Толева , като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 1782 по описа за 2013 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба на Г. А. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 19.10.2011 год. постановено по гр.д. № 57333/2009 год. на Софийски районен съд ,63 състав, с което е признато за установено на осн. чл. 415 във вр. чл. 422 ГПК , че Г. А. Д. дължи на [фирма] сумата от 2 571,50лв. , представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода ноември 2006 год. – април 2008 год., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2009 год. , както и 550,01 лв. лихва за забава в плащането на главницата. Присъдени са разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Молбата за отмяна е с пр. осн. чл. 303,ал.1,т.5 ГПК. Молителят твърди, че не е спазена процедурата по връчване на съобщенията по делото в това число и на преписа от исковата молба и с оглед на това неправомерно е бил назначен особен представител . Счита, че по този начин е бил лишен от възможност да участва в производството и да организира защитата си.
Ответникът [фирма] , [населено място] и третото лице – помагач – [фирма] , [населено място], не взема становище по молбата.
Молбата за отмяна е процесуално допустима, но неоснователна. Хипотезата на чл. 303,т.5 ГПК на която молителят се позовава, е налице когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана.
Данните по делото не потвърждават твърдените от молителя процесуални нарушения свързани с връчване на препис от исковата молба и получаване на съобщенията по делото.
Преписът от исковата молба е изпратен на ответника със съобщение от 15.03.2010 год. на посочения в исковата молба адрес – [населено място] , район „К. село” , ул. „20 –ти април” №21 ,ет.3, ап.8,. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване , че адресът е посещаван в различно време като по сведение на съседите , лицето не живее на адреса. С разпореждане от 17.03.2010 год. съдът е дал указания съобщението да се връчи чрез залепване. По делото е представено уведомление с дата от 09.08.2010 год. , в което е отбелязано , че екземпляр от него е залепен на вратата на ап.8.Посочени са обстоятелствата, при които уведомлението е залепено, а именно, че „адресът е посетен на дати 11.07.2010 год.,17.07.2010 год.,04.08.2010 год. и 09.08.2010 год. и лицето не е открито. Не е намерено и друго лице ,което може и е съгласно да приеме и предаде книжата . На осн. чл. 47,ал.1 ГПК е залепен един екземпляр от уведомлението на вратата на ап.8”.С разпореждане от 21.09.2010 год. съдът е разпоредил да се изиска справка за постоянния и настоящ адрес на ответника . Такава справка е изпратена по делото като от нея се установява, че постоянния и настоящ адрес на ответника съвпада с адреса по исковата молба, на който са били изпращани книжата по делото и съответно залепено уведомлението по чл. 47,ал.1 ГПК. С разпореждане от 11.10.2010 год. съдът е направил констатация , че ответникът е бил уведомен за разпореждането на съда по чл. 131,ал.1 ГПК по реда на чл. 47,ал.1 ГПК / чрез залепване на уведомление/, както и че в двуседмичния срок по чл. 47,ал.2 ГПК лицето не се е явило в канцеларията на съда за да получи препис от исковата молба и приложенията към нея. Доколкото видно от справката за постоянния и настоящия адрес на ответника, уведомлението по чл. 47,ал.1 ГПК е залепено на този адрес, съдът е приел, че съобщението е редовно връчено. С оглед на това съдът е разпоредил на осн. чл. 47,ал.5 и 6 ГПК съобщенията да се приложат по делото, а ищеца да внесе сумата 327,29 лв. за особен представител на ответника. След внасяне на сумата от ищеца [фирма] съдът е назначил особен представител на ответника – адв. Д. К. , посочена от САК с уведомително писмо от 23.11.2010 год., на която е изпратен препис от исковата молба и приложенията за отговор по чл. 131 ГПК. Назначената като особен представител адв. К. е подала отговор по чл. 131 ГПК и е осъществила процесуално представителство на ответника .
При тези данни съдът е спазил всички изисквания на процесуалния закон , свързани с връчване на съобщения по делото , респ. препис от исковата молба, регламентирани в нормата на чл. 47 ГПК, което се установява от цитираните книжа и актове на съда, както и от извършените от длъжностното лице по призоваванията отбелязвания. Последните имат материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с тях факти доколкото са извършени от длъжностно лице в кръга на службата му и по предвидения от закона ред. С оглед на това същите съставляват официален удостоверителен документ. В доказателствена тежест на молителя е да опровергае направените отбелязвания, което в случая не е сторено.Показанията на разпитания по делото свидетел не могат да опровергаят направените отбелязвания с оглед забраната на чл. 164,ал.1,т.2 ГПК още повече, че свидетелят е син на ответника и се явява е заинтересовано от изхода на делото лице.
С оглед на изложеното , не е налице нарушение на процесуалните правила, което да е имало като последица лишаването на молителя от възможността да участва в делото. Същевременно същият е бил надлежно представляван от назначения по предвидения ред особен представител .Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. А. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 19.10.2011 год. постановено по гр.д. № 57333/2009 год. на Софийски районен съд , ГК, 63 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: