ОПРЕДЕЛЕН И Е
№27
София,13.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: ЖиваДекова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1625/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. А. от гр. С. чрез пълномощника му адв. М срешу въззивно решение от 19.06.2009 год. , постановено по гр. д. № 3144/2008 год. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 14.07.2008 год. по гр.д. №30983/2007 год. на Софийски районен съд, с което се отхвърля предявеният от И. П. А. иск по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 17.12.2007 год. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания , за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразност и необоснованост.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което искът да бъде уважен.
В представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал. З т. 1 ГПК касаторът сочи, че с обжалваното решение СГС се е произнесъл по материалноправен въпрос , който е решен в противоречие с практиката на ВКС и съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т. 1 ГПК. Формулираният въпрос е за това може ли да се претендира и присъжда обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване при наличие на влошаване на здравословното състояние макар и да не е присъдено такова обезщетение при първоначалния етап на заболяването. За да обоснове твърдението, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС касаторът се позовава и представя копия на Р № 758/09.06.19965 год. по гр.д. №1959/1994 год., на ВКС, IV г.о. и Р № 695 /14.05.1993 год. по гр.д. №1745/1992 год. IV ГО на ВС.
Ответникът по касационната жалба „Столичен автотранспорт“ Е. , гр. С., оспорва както основанието за допустимост на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, което обуславя нейната редовност и процесуална допустимост. Независимо от това за да се допусне нейното разглеждане по същество с оглед изискването на чл. 280,ал.1 ГПК с въззивното решение следва да решен материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е обусловил изхода на спора и разрешението на този въпрос да е в някоя от хипотезите на чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Предвид соченото в изложението към касационната жалба основание за допустимост въпросът следва да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС / ППВС и TP на ОСГК на /.
Материалноправният въпрос, който касаторът е формулирал не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК. Последното следва от обстоятелството, че същият не бил предмет на обсъждане във въззивното решение и не е обусловил изхода на спора по делото. Това пък произтича от обстоятелството, че с предявеният иск не се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца / екцес/, а обезщетение за такива вреди поради професионално заболяване, констатирано през 1997 год. и искът е бил отхвърлен поради това, че е погасен по давност.
Само на това основание касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изложеното не се налага обсъждането на въпроса дали сочения от касатора въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.06.2009 год. по гр.д. №3144/2008 год. на СГС, II -ри „г“ въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: