РЕШЕНИЕ
№ 420
гр.София, 07.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, III г.о. в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от
съдия Керелска………………….. гр. дело № 543 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.“а“ ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал. З ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. К., М. Г. Д., Г. Г. К., Х. Б. К., Н. Г. Т. , К. Г. Т., П. П. К., Д. М. К., М. М. Ч. ,Л. Й. Г., Д. Д. Б., А. И. К., Д. И. М., Г. Н. З. , Н. Г. З. , К. Г. З. , Е. А. К., Г. Д. К. – П. , С. П. Б. и Д. П. Д. , както и на – М. Л. К., Р. Л. Г., Р. П. К. всички от гр. П. срещу решение №1948/22.11.07 год. на ПОС, 8-ми състав, постановено по гр.д. № 1084/2007 год. с което е оставено в сила решение по гр.д. №3171/1994 год. на Пловдивския районен съд, 16-ти граждански състав , постановено по иск на М. Л. К. , Р. Л. Г. и Р. П. К. против община П. за ревандикиране на недвижим имот, представляващ незастроената част от имот пл. № 93 с площ от 16 450,1 дка / колориран в жълто на скицата на в.л. Белчев – лист 706 от гр.д. №52/2001 год. по описа на ПОС/и попадащ в УПИIV- Училище , посочен под №1 на исковата молба.
В касационните жалби, които са идентични помежду си се правят оплаквания , за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл.2181б.“в“ ГПК .
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова ,с което предявеният иск да бъде уважен по отношение на имота по пункт 1 от исковата молба по съображения подробно изложени в жалбата.
Ответниците по касационната жалба М. Й. Б., М. Х. М., О. П. Й. ,М. Д. К. и О. П. , не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема
следното:
Касационната жалба на Е. П. К., М. Г. Д., Г. Г. К., Х. Б. К., Н. Г. Т. , К. Г. Т., П. П. К., Д. М. К., М. М. Ч. ,Л. Й. Г., Д. Д. Б., А. И. К., Д. И. М., Г. Н. З. , Н. Г. З. , К. Г. З. , Е. А. К., Г. Д. К. – П. , С. П. Б. и Д. П. Д. , е процесуално недопустима доколкото по отношение на тях решението на Пловдивския районен съд , постановено по гр. д. №3171/1994 год. , с което предявените от тях искове са били отхвърлени, е влязло в сила.
Първоинстанционното решение е било обжалвано само от ищците М. Л. К., Р. Л. Г. и Р. П. К.. Само те са обжалвали пред ВКС и въззивното решение, постановено по гр. д. № 2307/1998 год., на Пловдивския окръжен съд при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция. Следователно по отношение на останалите ищци, първоинстанционото решение е влязло в сила. С решението по гр.д. №2909/2005 год. на ВКС, 4-то ГО е обезсилено решението на ПОС, постановено по гр.д. №2307/1998 год. само в частта, в която въззивният съд е оставил в сила отхвърлителното решение на ПРС по отношение на обжалвалите го страни М. Л. К., Р. Л. Г. и Р. П. К. и то само за имота по т. 1 от исковата молба като в тази част е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
С оглед на това при повторното разглеждане на делото Пловдивския окръжен съд правилно е приел, че производството пред него е висящо само по отношение на исковете предявени от М. Л. К. , Р. Л. Г. и Р. П. К. досежно имот №1 по исковата молба и само по отношение на тези ищци и този имот се е произнесъл в своето решение като в диспозитива на решението изрично е отбелязано, че в останалата част /по отношение на другите ищци и на другите имоти по исковата молба/ решението на първата инстанция е влязло в сила.
С оглед на това, касационната жалба на тези страни – ищци в първоинстанционното производство, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на М. Л. К., Р. Л. Г. и Р. П. К. е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията са следните:
Въззивният съд неправилно е приел, че претендираните имоти не попадат в приложеното поле на ЗВСОНИ тъй като са били национализирани по ЗКИ / отм./ и към датата на подаване на исковата молба през 1994 год. ЗВСОНИ , не предвижда реституция на имоти отнети по ЗКИ/ Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти /. Този извод на въззивният съд е неправилен. От приложеното към делото конфискационно дело № 23/1947 год. се установява, че с резолюция на Пловдивския областен съд №45 от 17.04.1947 год. е присъдена конфискация по ЗКИ на цялото имущество на АД „Павел Д. К. ;, в това число и на притежаваните от дружеството недвижими имоти. В последствие с решение №506 /16.12.1947 год. на Върховният касационен съд , 1-во нак. отделение , резолюцията на Пловдивския областен съд е оставена в сила само по отношение на суми от държавни заеми от 1941 год. и 1943 год., облигации, акции и дялове в други фирми като останалото имущество на дружеството е освободено от конфискация. Същевременно в представения по делото / стр. 272 по гр.д. №3171/1994 год. на ПРС/ Акт за държавна собственост №/ 16.11.1951 год., като основание за национализацията на целия имот на „Керамична фабрика“,гр. П. от 327.380 кв.м. в това число и на сградите, посочени в отделен опис , е посочен Закона за национализацията, а в представения към въззивната жалба по гр.д. №2307/1998 год. на Пловдивския окръжен съд / стр. 35/ проекто- нарочен баланс на национализирано предприятие „Павел Д. К. ; АД, гр. П., съставен на 23.12.1947 год., е посочено , че изготвянето му е във връзка със Закона за национализация на индустрията /Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия /. С
оглед на това изводът на въззивният съд , че имотите на дружеството са конфискувани по силата на ЗКИ , поради което не подлежат на реституция по ЗВСОНИ е неправилен.
Неправилен и необоснован е и извода на съда , че по делото няма данни , нито кога е прекратено, нито кои са били акционерите на АД „Павел Д. К. ;, гр. П.. Данни за акционерите в дружеството към момента на национализация на неговото имущество и за тяхното процентно участие в капитала на дружеството се съдържат в посочения вече Баланс на национализираното предприятие като следва да се приеме, че с национализацията на неговото имущество същото фактически е престанало да съществува, доколкото е останало без материални активи, с които да осъществява своята стопанска дейност.
Останалите изводи на Пловдивския окръжен съд, обусловили отхвърлянето на предявения иск обаче са правилни и следва да бъдат споделени:
След като е проследил направените уточнения на исковата молба досежно пукт 1-ви от нея въззивният съд правилно е приел, че предмет на разглеждане следва да бъде само част от имот 93 по кадастралния план на гр. П. от 1934 год., състоящ се от 16 450,1 кв.м., който попада в УПИ * училище като останалата част от имот 93 и цялата незастроена част от имот 96, доколкото попадат в УПИ * – К. застрояване, излизат извън предмета на първоначалната искова молба, поради което представляват нови имоти, а искането за тяхното ревандикиране – нов иск, който не може да се приеме за разглеждане.
За да обосноват правото си на собственост върху имот пл. №93, касаторите -ищци са се позовали на нот. акт № 137/1942год., с който „ П. Д. К. ; – И. акционерно дружество К. фабрика, гр. П. закупува от С. Н. Д. нива от 31 дка , 1 ар и 50 кв.м. , находяща се в Пловдивско землище в месността „Остромила“, при граници : АД „Братя К. “ от две страни, Г. К. и път. В съответствие със събраните по делото доказателства в т. ч. изслушани експертизи, въззивният съд правилно е приел, че по делото не е установено, че имота описан в нот. акт №137/1942 год. съвпада с имот 93 по кадастралния план на гр. П. от 1934 год., който попада в УПИ * – Училище по сега действащия план на гр. П., така както това е отразено на съвместените скици към заключението на в.л. Белчо Г. / стр. 702 от гр.д. №2307/1998 год., на ПОС/. С оглед на това доколкото не е установено правото на собственост върху имота преди национализацията ,не може да се приеме, че този имот е реституиран на ищците по силата на ЗВСОНИ , независимо дали са налице останалите предпоставки за реституцията – имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден и към момента на влизане на реституционния закон в сила , да е собственост на държавата, общините или техни дружества. Предвид това касаторите —ищци не са установили своята активна материално правна легитимация и предявеният от тях ревандикационен иск за собственост, е неоснователен. Като е стигнал до същият правен извод и е отхвърлил предявеният иск, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
В диспозитива на обжалваното решение въззивният съд е допусна очевидна фактическа грешка в посочване името на в.л. , изготвило скицата, която е цитирана в решението , както и номера на делото, в кориците на което същата се намира. Името на вещото лице е Б. Г. , а не Б. , както е посочено в решението, а номера на делото, където се намира заключението със скицата е 2307/1998 год., а не 52/2001 год. както е посочено в решението. Тази фактическа грешка не се отразява на правилността на постановения съдебен акт и същата може да бъде отстранена след връщане на делото на ПОС.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на III
г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Е. П. К., М. Г. Д., Г. Г. К., Х. Б. К., Н. Г. Т. , К. Г. Т., П. П. К., Д. М. К., М. М. Ч. ,Л. Й. Г., Д. Д. Б., А. И. К., Д. И. М., Г. Н. З. , Н. Г. З. , К. Г. З. , Е. А. К., Г. Д. К. – П. , С. П. Б. и Д. П. Д. , всички от гр. П. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на тях.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 22.14.2007 год., постановено по гр.д. 1084/ 2007 год. на Пловдивския окръжен съд .
В частта, в която жалбите са оставени без разглеждане и образуваното по тях производството е прекратено, решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на препис от решението до страните, пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: