ОПРЕДЕЛЕН И Е
№73
София,07.10.2008
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2638/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано с по касационна жалба от Р. д. по горите-Пловдив чрез юрисконсулт З. М. ;;а против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, IX състав № 662/29.04.2008 г., постановено по гр. д. № 31/2008 г.
С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – допуснати са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила -постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и на действителното правно положение и необоснованост. Моли съда да приеме касационната жалба за допустима съгласно чл. 280 ГПК, тъй като постановеният от Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 31/2008 г. материалноправен въпрос е решаван противоречив от съдилищата и правилното му решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С жалбата са изложени съображения в подкрепа на становището си по съществото на спора, че неправилно е уважен иска с правно основание чл. 13, ал. 2 вр. чл 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ, тъй като не е установено съществуването, прекратяването или преобразуването след 9.09.1944 г. на кооперация „Съгласие“, на която ищецът П. А. Я. твърди, че наследодателят му П. В. Ц. е бил член-кооператор, че не е установена собствеността на кооперация „Съгласие“ върху рсвира към момента на заличаването или преобразуването, както и членството на наследодателя П в нея и размера на дяловото му участие. Прилага към жалбата копия от решение на Пловдивски окръжен съд№ 471/31.03.2008 г. по гр. д. № 29/2008 г. , решение на Пловдивски окръжен съд № 627/23.04.2008 г. по гр. д. № 318/2008 г., решение на Пловдивски окръжен съд № 604/17.04.2008 г. по гр. д. № 28/2008 г., решение на Пловдивски окръжен съд № 468/24.03.2008 г. по гр. д. № 2998/2007 г., решение на Пловдивски окръжен съд № 475/28.03.2008 г. по гр. д. № 2997/2007 г.
За ответника по касация П. А. Я. ЕГН ********** от с. Н. бани, област Пловдив е подаден писмен отговор от адвокат Н. Д. Моли съда да не допуска касационно обжалване. Счита че, не са налице и не са обосновани основания по чл. 280 ГПК, а именно че материалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и че правилното му решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочва, че приложените към жалбата решения са неокончателни, копията на решенията са незаверени и че не обосноват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. По същество счита жалбата за неоснователна и необоснована. Както АРС, така и ПОС са обсъдили представените по делото официални удостоверителни документи и обосновано са приели, че наследниците на П. В. Ц. имат право да им бъде възстановена собствеността върху процесиите гори. Прилага влезли в сила съдебни решения на Асеновградски районен съд № 137/9.11.2007 г. по гр. д. № 478/2007 г. и № 115/8.10.2007 г. по гр. д. № 461/2007 г., с които са уважени искове с правно основание чл. 13, ал 2 ЗВСГЗГФ..
Ответниците по касация ОСЗГ, гр. А. и Д. лесничейство, гр. А. не са изразили становище.
Касационната жалба е редовна, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
При проверка за допустимост на касационното обжалване ВКС, състав при III г. о. констатира следното:
С въззивното решение на Пловдивски окръжен съд № 662/29.04.2008 г., постановено по гр. д. № 31/2008 г. е потвърдено решение на Асеновградски районен съд, Ш-ти състав № 121/11.11.2007 г. по гр. д. № 474/2007 г., с което е признато за установено по отношение на ОСЗГ, гр. А. правото на наследниците на П. В. Ц. , б. ж. на с. Н. бани, община А., област Пловдив, починал на 1.04.1976 г. на възстановяване на собствеността върху гора с площ от
82.777 дка, като идеални части от ревир „Бяла вода – Ч. стена“ в землището на с. К., община А. по иск, предявен от П. А. Я. срещу ОСЗГ, гр. А. на основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката. Общото за посочените критерии за допустимост на касационното обжалване с въззивният съд да се е произнесъл по съществен правен въпрос от материалното и процесуалното право. Следователно, предпоставка за допустимост на касационната жалба е наличието на такъв въпрос, по който съдът да се е произнесъл в обжалваното решение. Това произнасяне не се изчерпва с общите основания за незаконосъобразност, визирани в чл. 281 ГПК-нищожност, недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Тези общи основания по новия процесуален кодекс са от значение за основателността на вече допуснатата до касационно обжалване жалба и са идентични по съдържание с отменената процесуална уредба по чл. 2186, ал. 1,6. „в“ ГПК /отм./.
В конкретния случай процесуалният представител на касатора се е позовал на произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, правилното решаване на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото-основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, т. 2 и т. 3 ГПК. Конкретни доводи в подкрепа на посочените основания не са изложени. Не е посочен съществения материалноправен въпрос – основно и общо изискване, което преди всичко трябва да се обоснове при всички отделни основания за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК. С жалбата е посочена материалноправната разпоредба на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ, но изложените в аспект на тази норма доводи са по съществото на спора. Приложените към жалбата копия от съдебни решения с различен резултат от този по процесното дело няма данни да са влезли в сила.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице предпоставки за разглеждане на подадената касационна жалба по съществото на спора и касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд не следва да се допусне.
На основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, IX-ти състав 662/29.04.2008 г. по гр. д. № 31/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ