РЕШЕНИЕ
№553
гр.София, 01.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, III г.о. в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от
съдия Керелска…………………. гр. дело №1002 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.“а“ ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал. З ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Р. и Ф. К. Р. от гр. П. срещу решение № 552 от 14.11.2007 год. , постановено по гр.д. № 845/2007 год. на Пазарджишкия окръжен съд , с което е оставено в сила решение №173/25.08.2003 год., постановено по гр.д. №277/1999 год. на Пещерския районен съд, с което е прието за установено по отношение на М. К. Р. и Ф. К. Р. и двамата от гр. П., че Р. К. Р. и Ф. Я. Р. от гр. П. са собственици на имот с пл. № 2* за който е отреден парцел **** в кв. 23 по плана на гр. П., при граници: от две страни – улици, парцел **** и парцел ****, в кв.23 по плана на гр. П..
В жалбата се правят оплаквания, за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна съгл. чл.218б,б.“в“ ГПК. Касаторите молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен , ведно със законните последици.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е
основателна.
Производството по делото е образувано по
установителен иск за собственост, предявен от Р. К.
Р. и Ф. Я. Р. срещу М. К.
Р. и Ф. К. Р. за установяване , че ищците са
собственици на парцел **** – 208, кв. 23, по плана на гр. П. виж
уточнителна молба от 24.02.2006год. стр.6 на гр.д. №153/2006 на
Пазарджишкия окръжен съд/. Като придобивно основание на
претендираното право на собственост върху процесния парцел **** – 208, кв.23 по плана на гр. П., ищците са посочили покупко-продажбена сделка, обективирана в нот. акт № 152/1968 год. и придобивна давност.
По делото е установено, че с нот. акт № 152,т.1, н.д. № 264/1968 год. на 11.05.1968 год. Р. К. Р. и А. И. И. са закупили празно дворно място от 296 кв.м., съставляващо имот пл. №39, парцел ****,40 в кв.175 по плана на гр. П.. По разписната книга на застроителния и регулационен план от 1968 год. , парцел ****ти е отреден за два имота съответно пл. №39/ закупен от ищците/ и имот пл. №40 , собственост на ТКЗС „Ленин“. С нот. акт № 151 т.1, нот. дело № 263/1968 год., също от 11.05.1968 год. , ТКЗС „Ленин“ отстъпва на Р. Р. и А. И. правото на строеж върху имот пл. № 40, парцел ****,40 в кв. 175 по плана на гр. П. за построяване на собствени постройки. /По делото не се спори, че А. И. и А. И. са едно и също лице./ С нот. акт №313, т. И, нот.д. № 539/1968 год., на 14.12.1968 год. Р. Р. и А. И. отстъпват на ответника по иска и касатор в настоящото производство М. К. Р. правото да построи върху собственото им място , цялото с площ от 553 кв.м. и представляващо парцел ****,40 в кв. 175 по плана на гр. П., една жилищна сграда в източната половина на парцела , респ. втория етаж от същата, а първият етаж ще бъде построен от брат му Р. К. Р.. С нотариален акт №316, том II, нот. д. №544/1968, на 24.12.1968 год. Алексъндър И. И. и Р. К. Р. взаимно и безвъзмездно си отстъпват право на строеж върху собствените си идеални части , които имат като собственици при равни права в парцел ****,40 в квартал 175 по плана на гр. П.. С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №179, т.1, нот. д. № 371/1976 год. от 06.10.1976 год., Александър И. И. и Т. Г. И. продават на сина си С. А. И. % ид. част от дворно място , ведно с къщата построена в него на калкан до друго жилище в северната част, като цялото място е от застроена и незастроена площ от 685 кв.м., за което по плана на града е отреден парцел **** -39 в кв. 175 по плана на гр. П. срещу задължение гледане и издръжка. С плана от 1985 год. от парцел **** – 39,40 се образуват два нови парцела, съответно: Ш-207 и 11-208. По делото е представен констативен нот. акт №22,т. П, н.д. №456/1986 год., с който за собственик на Vi ид. част от новообразувания парцел **** год. е признат С. А. И. , заедно с учреденото му право на надстрояване на втори етаж върху жилщната сграда ,построена в парцела, целия със застроена и незастроена площ от 368 кв.м. По делото не се спори, че на 24.07.1989 год.. ищците / като Р. К. Х. и Ф. Я. Х. /, са продали на Община П.Vi ид. част от отстъпено право на строеж върху парцел **** -28, кв.23 по плана на гр. П., ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж, баня с тоалетна. На същата дата ответниците /като М. К. Х. и Ф. К. Х. също са продали на Община П.1Л ид. част от отстъпено право на строеж върху парцел **** 208, кв. 23 по плана на гр. П., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и подобрения. През 1990 год. Община П. е продала обратно както на ищците , така и на ответниците прехвърлените вече права. Съдебно – техническата експертиза от първата инстанция с в.л. Любомир А. е установила , че по разписната книга към плана от 1985 год. парцел **** в кв.23 е записан на Р. Х. / Р. Р. / , М. Х. / М. Р. / и Ф. Х. /Ф. Ристемова/, а парцел **** в кв.23 – на А. И. и С. И. Като се е позовал на тази констатация на вещото лица , както и на обстоятелството, че в издадената въз основа на плана скица е отбелязано, че ищецът е собственик на процесния парцел, а двамата ответника на 1/2 ид. част от отстъпеното право на строеж, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на парцела. Посочил е също така , че това право на собственост не е било предмет на последващата прехвърлителна сделка с Община П., а такъв предмет е било само правото на строеж и построените жилищна и стопански сгради ,и е уважил предявеният иск.
Решението е неправилно.
Съдът се е произнесъл по искова молба , в която като придобивно основание на претендираното право на собственост ищците са посочили извършената покупко – продажба с НА №152 от 11.05.1968, както и придобивна давност. Както се посочи, с цитирания нотариален акт ищците са придобили в условията на съсобственост с А. И. само имот пл. № 39, за който към момента на придобиването, заедно с имот пл. №40 е отреден общ парцел **** 39,40. При наличие на последващи трансформации на този парцел **** настъпили в резултат на приемането на нов регулационен план на гр. П., както и предвид факта, че ищците притендират самостоятелно право на собственост върху процесния парцел ****, съдът е следвало да укаже на ищците да уточнят исковата си молба като изложат обстоятелства както във връзка с настъпилите регулационни промени, и тяхното отношение към претендираното право на собственост, така и досежно обстоятелствата как са били уредени отношенията с другия съсобственик на имота А. След уточняване на тези обстоятелства съдът е следвало да събере съответните доказателства за проверка на твърдяните факти. Следва да се посочи , че съгл. чл. 100,ал. З ГПК съдът може да констатира нередовност на исковата молба и да иска нейното отстраняване и в течение на производство като това е в правомощието и на въззивната инстанция като инстанция по същество. Исковата молба е нередовна и във връзка с второто придобивно основание – придобивна давност. Във връзка с това основание ищците не са посочили и съдът е бил длъжен да им укаже, /ако поддържат това основание/, да посочат през какъв период от време и върху кой имот, респ. парцел ****а осъществявали владение и на коя давност се позовават – кратката или дългата придобивна давност и евентуално да събират доказателства за това.
Неспазването на изискването за редовност на исковата молба е опорочило обжалваното решение. Същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Решението е постановено и в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът неправилно се е позовал на данните на разписната книга към регулационния план от 1985 год. и издадената въз основа не него скица за да приеме, че ищците са изключителни собственици на процесния парцел. Разписната книга като част от регулационния план като подробен градоустройствен план , съдържа данни във връзка със собствеността на регулираните недвижими имоти. Законът обаче не й придава официално удостоверително значение относно съдържащите се в нея данни за правата на собственост . С оглед на това, само въз основа на тези данни не може да се направи обоснован извод относно правата на едно или друго лице
върху определен регулиран недвижим имот. Правото на собственост следва да се установи чрез доказване на придобивните способи предвидени в чл.77 ЗС. Като е приел друго, Пазарджишкия окръжен съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон.
С оглед на това изложеното и на осн. чл.218ж ГПК решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пазаржишкия окръжен съд. Процесуална пречка за това не съществува, доколкото с обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд за пръв път се е произнесъл по съществото на спора.
При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени дадените в мотивационната част на настоящото решение указания.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на
III г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №652 от 14.11.2007 год., постановено по гр.д. № 845/2007 год. на Пазарджишкия окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на този съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: