РЕШЕНИЕ
№ 619
гр.София, 07.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, III г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от
съдия Керелска…………………. гр. дело №1199 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.“а“ ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал. З ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. П. от с. Д., Община С., Бургаска област против решение №90 от 03.05.2007 год. на Бургаския окръжен съд.
В касационната жалба се прави оплакване , че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила и необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,.б. „в“ ГПК. Касаторът навежда доводи, че в нарушение на чл.188 ГПК, съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и конкретно тези свидетелски показания установяващи, че е упражнявал фактическа власт върху процесното място повече от 10 години. Правят се отделни оплаквания срещу решението в частта за разноските ,като се изтъква, че съдът неправилно е присъдил разноски за двете инстанции при положение, че за първата инстанция ищците не са правили искане за присъждане на разноски. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на ново решение, с което първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като се присъдят разноски.
Ответниците по касационната жалба – М. П. Г., Д. П. Р. и Р. Т. Я., оспорват касационната жалба с писмено възражение по делото.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване, поради което са процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество:
С обжалваното решение, въззивният съд е отменил
решение №126/31.10.2006 год., постановено по гр.д. №113/2006 год.,
по описа на Средецкия районен съд и вместо него е постановил ново
решение , с което е приел за установено по отношение на Г.
П. П. от с. Д., общ. Средец, че Д.
П. Р. , от гр. Б., Р. Т. Я. от с. гр. и
М. П. П. от с. Д. са собственици на по 1/8
ид. част от описания в нот. акт №188, т.1Х, №1830/2005 год. на
съдията по вписванията при Районен съд гр. С. недвижим имот ,а
именно: 1200/4506 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в . Дебелт,
обл. Бургаска , представляващо поземлен имот с пл. №295, целият с
площ от 4506 кв.м., включен в регулацията като терен без ЗРП, ведно с
построената в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ
от 60 кв.м. и стопанска сграда и Г. П. П. е осъден
да предаде на Д. П.
а Р. , Р. Т. Я. и М. П. Г. владението на 3/8 ид. части от този имот.
Отменен е като неверен и нот. акт №188, т.1Х, №1830/2005 год. на съдията по вписванията при Районен съд гр. С. в частта , с която Г. П. е признат за собственик на над 1/8 ид. част от имота. / виж решението от 30.07.2007 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение/.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, за безспорно , че ищците и ответника са наследници на П. П. П. б. жител на с. Д., починал през 1976 год., както и че приживе наследодателят на страните П е бил собственик на недвижим имот, представляващ имот пл. №295, с площ от 4 205 кв.м. / според заключението на в.л./ , включен в регулацията на селото като терен без ЗРП, заедно с построената в имота полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка. Приел е за безспорно също така, че до смъртта на наследодателя П съпругата му С. , в имота са живели те заедно със сина си Я. , който починал през 1986 год. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че по делото не е установено ответника по иска да е владял процесния имот спокойно и несмущавано за повече от 10 години, поради което не може да се приеме, че същият го е придобил по давност. С оглед на това съдът е заключил, че ищците са запазили своите права на собственост върху имота , придобити по пътя на наследственото правопроиемство от своите родители и починалия им брат Я, които са в размер на по 1/8 ид. част от имота и е уважил предявените субективно съединени ревандикационни искове за собственост в размер на по 1/8 ид. част за всяка от ищците. На осн. чл. 431,ал.2 ГПК е отменил нотариалния акт за собственост, с който Г. се е снабдил по реда на чл. 483 ГПК отм. / – обстоятелствена проверка /, в частта в която е признат за собственик на над 1/8 ид. част от имота. .
Така постановеното решение е правилно. Действително съдът не е коментирал показанията на свидетелките С. А. и Й. Х. , сестри на ответника , които свидетелстват за това , че след смъртта на родителите процесният имот се владее от касатора Г. като това владение е продължило повече от 10 год, че другите наследници не са имали претенции за имота до 2005 год., когато в селото се е продала една къща на чужденци, от където възникнала идеята имота да се продаде, като парите се разделят между наследниците. Липсата на това обсъждане обаче в случая не представлява процесуално нарушение, доколкото съдът правилно е кредитирал показанията на другите разпитани по делото свидетели, които имат непосредствени впечатления от това кой и по какъв начин е упражнявал фактическата власт върху имота след смъртта на родителите и братът Я. / конкретно показанията на св. Г. Б. и А. Б. /. Следва да се посочи, че показанията на двете сестри са твърде общи и неконкретни и очевидно са резултат на липсата на конкретен интерес към имота / Й. Х. е била свидетел на касатора в нотариалното производство по издаване на нотариалния акт за собственост на Г. по реда на чл. 483 ГПК/. Освен това показанията на св. А по отношение на това кой плаща данък за имота се явяват в противоречие с писмените доказателства по делото. Същата твърди, че данъкът върху имота по принцип се плаща от касатора Г. Данните по делото са, че същият е декларирал имота и е започнал да плаща данък за него едва през 2005 год., когато се е снабдил с нотариален акт за него . Въззивният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите Б, доколкото същите освен, че имат непосредствени впечатления от ползването на имота са и най – конкретни и кореспондират с останалите доказателства по делото.
С оглед на изложеното решението в частта в която съдът се е произнесъл по предявените ревандикационни искове, не страда от посочените в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна.
Решението обаче е неправилно в частта, в която съдът на осн. чл.431,ал.2 ГПК, е отменил , нотариалния акт за собственост на Г. за размера над 1/8 ид. част. Доколкото уважаването на искането за отмяна на нотариалния акт е последица от успешно проведения иск за собственост, нотариалния акт следва да се отмени до размера на признатите на ищците права – а именно до размер на 3/8 ид. част. С оглед на това решението в тази част, поправено с решение от 30.07.2007 год., следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което нотариалния акт да бъде отменен до размер на 3/8 ид. части.
Жалбата е основателна и решението следва да бъде отменено в частта за разноските , където въззивната инстанция е присъдила на ищците и направените пред първата инстанция разноски, доколкото до приключване на делото в тази инстанция, същите не са направили искане за присъждане на разноски. Пред тази инстанция направените от ищците разноски са в размер на 65 лв., които следва да бъдат приспаднати от общо присъдените със въззивното решение разноски в размер на 476 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на
III г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №90 от 03.05.2007 год., постановено по гр.д. 1183/ 2006 год. в частта, в която въззивният съд след като е отменил решение №126/31.10.2006 год., постановено по гр.д. №113/2006 год., по описа на Средецкия районен съд , е постановил ново решение , с което е приел за установено по отношение на Г. П. П. от с. Д., общ. Средец, че Д. П. Р., от гр. Б., Р. Т. Я. от сгр. И М. П. П. от с. Д. са собственици на по 1/8 ид. чат от описания в нот. акт №188, т.1Х, №1830/2005 год. на съдията по вписванията при Районен съд гр. С. недвижим имот , а именно: 1200/4506 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в . Дебелт, обл. Бургаска , представляващо поземлен имот с пл. №295, целият с площ от 4506 кв.м., включен в регулацията като терен без ЗРП, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и стопанска сграда и Г. П. П. е осъден да предаде на Д.
П. Р. , Р. Т. Я. и М. П. Г. владението на 3/8 ид. части от този имот.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която е отменен като неверен нот. акт №188, т.1Х, дело №1830/2005 год. в частта, в която Г. П. е признат за собственик на над 1/8 ид. част от имета и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ нот. акт №188, т.1Х, дело. №1830/2005 год., в частта, в която Г. П. П. е признат за собственик на посочения в него имот за частта над 5/8 ид. части .
ОТМЕНЯ решението в частта, в която Г. П. П. е осъден да заплати на М. П. Г., Д. П. Р. и Р. Т. Я. разноски в размер над 411 лв. до 476 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: