ОПРЕДЕЛЕН И Е
№397
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 384/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Р. Ц. В., ЕГН **********, гр. Х., приподписана от адвокат Д против въззивно определение на Хасковски окръжен съд № 68/10.04.2009 г. по ч. гр. д. № 161/2009 г.
С обжалваното определение е оставена без уважение частната въззивна жалба на Р. Ц. В. против определение № 357/19.02.2009 г. по гр. д. № 336/2009 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
С частната жалба се поддържа разбиране, че определението е незаконосъобразно, тъй като настоящият спор не е разрешен с влязло в сила решение.
Представено е изложение за основания за касационно обжалване. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие на закона и съдебната практика. Посочен е въпросът: разрешен ли е с влязло в сила решение спорът, предмет на настоящото дело. Като съществени процесуални въпроси е посочено, че съдът не е интерпретирал задълбочено обстоятелствата по исковата молба, доводите с частната жалба и чл. 299, ал. 1 ГПК.
За ответника по частната жалба „Теда К. Ко“ АД, гр. Х. не е изразено становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
Въззивният съд е възприел правния извод на първоинстанционния съд, че в случая е налице хипотеза на чл. 299, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, като е изложил собствени аргументи. Между страните е водено съдебно производство през 2003 г. с претенция за обезщетение на имуществени вреди от професионално заболяване с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. По настоящото дело се претендира отново обезщетение за имуществени вреди от същото професионално заболяване за същия период от време и по същото трудово правоотношение.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е формулиран принципен въпрос от материалноправен или процесуалноправен характер, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, въпрос, разрешавай противоречиво от съдилищата и/или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
От изложението към частната жалба става ясно, че според касатора съществен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, от чието разрешаване зависи изходът по конкретното дело. Това разбиране не може да се сподели. В контекста на чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът с материалноправен или процесуалноправен характер трябва да има принципно и основополагащо значение за правото в аспект на конкретния правен спор. В тази връзка задължение с повелителен характер е касаторът да посочи, формулира, уточни с изложението на основания за допустимост, такъв принципен за правото въпрос. В противен случай не са налице изискванията на закона за допускане обжалвания съдебен акт до касационно обжалване.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Хасковски окръжен съд № 68/10.04.2009 г. по ч. гр. д. № 161/2009 г. по частна касационна жалба от Р. Ц. В., приподписана от адвокат Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: