ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 382
София, 01.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи март , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 236/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т. З ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Г. от гр. Р. срещу решение № 501/07.11.2008 год., постановено по гр.д. №511/2008 год. на Окръжен съд ,гр. Русе , с което е отменено решението по гр.д. № 291/2008 год. на Русенския районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените С. Х. Г. срещу М. П. Д. и С. Т. Д. и двете от гр. Р. искове с пр. осн. чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Според касаторката съдът неправилно е приел, че материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове е Д. „Сдружение Д. ;, а не съдружниците в него М. П. Д. и С. Т. Д. . Излага съображения, че сдружението макар и да е икономически и организационно обособено и самостоятелно да наема работници по трудово правоотношение , не е самостоятелен правен субект и няма законен представител, който да го представлява пред съдебните органи. Именно по тази причина в съдебното производство следва да участват физическите лица, които са се сдружили , още повече, че правните последици от решението ще настъпят в тяхната правна сфера. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение , с което исковете й да бъдат уважени, както и да й се присъдят направените по делото съдебни разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК , приложено към въззивната жалба допустимостта на касационното обжалване на решението
се обосновава с наличието на критерия, визиран в разпоредбата на чл.280,ал.1,т. З ГПК.
Ответниците по касация М. П. Д. и С. Т. Д. и двете от гр. Р., не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на III -то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество на наведеното касационно основание по чл.280,ал.1,т. З ГПК, поради следното: .
Разпоредбата на чл.280,ал.1,т. З ГПК предвижда като селективен критерий за допускане на касационно обжалване с решението, което е предмет на обжалване, съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото. В случая касаторът не обосновал кой е съществения материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такива по смисъла на закона могат да бъдат принципни и основополагащи въпроси на материалния и процесуалния закон, по които наложително следва да има единно разбиране и прилагане на закона, в това число и преодоляване на неправилна съдебна практика, която може и да не е противоречива. В тази хипотеза влизат и случаите , когато е налице непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон и разглеждането на касационната жалба би допринесло за развитието на правото .
В случая касаторката не е формулирала съществения материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Дори ако въз основа на касационната жалба и представеното изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като съществен материално правен въпрос се изведе въпроса за това кой е работодател по смисъла на КТ и съответно кой е материално правно легитимиран да отговаря по исковете с пр. осн. чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ , следва да се посочи, че решението на въззивната инстанция в случая е в съответствие с разпоредбата на пар.1 от ДР на КТ , където е дадено нормативно тълкуване на понятието „работодател“. Същевременно практиката на ВКС и съдилищата по този въпрос не е противоречива и е в съответствие с посоченото нормативно тълкуване на понятието „работодател“.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280,ал.1,т. З ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното решение, постановено по гр. д. №511/2008 год., не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 501 от 07.11.2008 год., постановено по гр.д. №511/2008 год. на Окръжен съд ,гр. Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: