О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 07.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 843/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от П. А. М., К. А. М., П. Т. М., А. П. М., всички от гр. К., област Пловдивска чрез процесуален представител адвокат С против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VІ-ти гр. с-в № 162/5.02.2010 г., постановено по гр. д. № 3187/2009 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, V гр. с-в № 2343/29.09.2009 г. по гр. д. № 3201/2009 г. в частта, с която ответниците /сега жалбоподатели/ солидарно са осъдени на основание чл. 45 ЗЗД да заплатят на А. Т. Т. общо сумата 7000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от жалбоподателите в резултат на извършено от тях престъпление, за което те са осъдени с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 19/2007 г. по описа на Пловдивски военен съд, ведно със законна лихва и разноски по делото в размер на сумата 819 лв.
Въззивното решение е обжалвано изцяло с оплаквания за неправилност, поради нарушение на процесуални правила-необсъждане в пълнота на факти по делото и необсъждане на заявени с въззивната жалба доводи за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, както и относно определянето на размера на дължимото обезщетение.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е изцяло срещу въззивното решение в частта за разноските. Изложени са съображения, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: следва ли на ответниците по делото да се присъждат разноски по водене на процеса по съразмерност с отхвърлената част от исковите претенции съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК /основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК/. Позовават се и прилагат копия от определение № 144/4.03.2009 г. по т. д. № 34/2008 г., ВКС, ТК, І т.о. и определение № 125/27.02.2009 г. по ч. т. д. № 474/2008 г., ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответникът по касация А. Т. Т. не е изразил становище по жалбата.
Въззивното решение в частта за разноските е с характер на определение, което подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК.
При това положение за разглеждане на частната жалба не следва да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се обсъждат изложените от жалбоподателите доводи в тази насока.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
С въззивната жалба на ответниците /сега касатори/ се твърди, че с исковата молба срещу тях е предявен иск за заплащане на обезщетение в общ размер 18000 лв. С първоинстанционното решение ответниците са осъдени да заплатят обезщетение в размер на сумата 7000 лв., както и 819 лв. за направените от ищеца разноски, като съдът е пропуснал да присъди на ответниците направените от тях разноски по делото по съразмерност с отхвърлената част от иска, за което е направено искане с отговора на исковата молба и е представен опис на разноските по чл. 80 ГПК. Поискали са въззивния съд да им присъдят направените от тях разноски по делото в двете инстанции.
С въззивното решение жалбата е отхвърлена изцяло, в т. ч. и в частта за разноските. В мотивите съдът е посочил, че първоинстанционният съд е присъдил на ищеца разноски по делото съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете. От една страна съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда /какъвто е настоящия случай/ не заплаща в производството по това дело не само такси, но и разноски, а от друга е посочил, че от страна на ответниците е налице злоупотреба с процесуални права, при положение, че те са представили договори за правна помощ за сумата 8000 лв. и претендират заплащането й от ищеца, за да не му заплатят присъденото му обезщетение в размер на 7000 лв.
Правилно въззивният съд е отказал да присъди на ответниците /сега жалбоподатели/ направените от тях разноски по делото.
В производството по делото пред двете предходни инстанции ответниците са представлявани от адвокат С, упълномощен от всеки един от тях с 4 бр. договори на правна защита и съдействие, сключени на 24.04.2009 г./намиращи се на л. 24, 25, 26 и 27 от първоинстанционното дело/. От съдържанието на всеки един от сключените договори за правна защита и съдействие е видно, че е договорено възнаграждение в размер на сумата 2000 лв., които суми са били заплатени.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но не и в случай на злоупотреба с процесуално право в нарушение на императивната разпоредба на чл. 3 ГПК, съгласно която участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В конкретния случай процесуалното представителство и защита по делото на всеки един от четиримата ответници, отговарящи по реда на чл. 45 ЗЗД солидарно за причинените на ищеца вреди от непозволено увреждане в резултат на извършено престъпление, установено с влязла в сила присъда е оформено с 4 бр. отделни договори, по всеки от които е удостоверено заплатено на процесуалния представител възнаграждение в размер от 2000 лв. или на процесуалния представител е заплатено общо възнаграждение в размер на 8000 лв. Така, с изпълнение на процесуалното задължение по чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът очевидно би бил злепоставен, като се има предвид, че присъденото му по предявения иск обезщетение е в размер на 7000 лв., а за разликата до пълния размер на иска до размер на сумата 18000 лв. искът е отхвърлен.
При това положение законосъобразно въззивният съд е преценил като неоснователна жалбата на ответниците в частта за разноските.
Предвид изложеното частната жалба следва да се остави без уважение.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по съществото на спора.
Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на процесуални правила-основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК-не е посочен правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, който въззивният съд да е разрешил в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, в противоречие с практиката на съдилищата /т. 2/ и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, в който смисъл е ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г., ВКС, Общо събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия.
Копие от определението следва да се изпрати на председателя на А. колегия, гр. П..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от адвокат С, А. колегия, гр. П., кантора в същия град, ул. „Р” № 48, тел.: 0898592758, като пълномощник на П. А. М., К. А. М., П. Т. М. и А. П. М., всички от гр. К., област Пловдивска против въззивно решение /по характер определение/ на Пловдивски окръжен съд, VІ граждански състав № 162/5.02.2010 г. по гр. д. № 3187/2009 г. в частта за разноските.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, VІ граждански състав № 162/5.02.2010 г., постановено по гр. д. № 3187/2009 г. по касационна жалба от П. А. М., К. А. М., П. Т. М. и А. П. М. чрез процесуален представител адвокат С в частта, с която ответниците /жалбоподатели/ солидарно са осъдени на основание чл. 45 ЗЗД да заплатят на А. Т. Т. сумата 7000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от жалбоподателите в резултат на извършено от тях престъпление, за което те са осъдени с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 19/2007 г. по описа на Пловдивски военен съд, ведно със законна лихва.
Определението е окончателно.
Копие от определението да се изпрати на Председателя на А. колегия, гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: