Определение №416 от по гр. дело №3418/3418 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 416
 
София, 08.04.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март двехиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
 
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3418/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жаба от Ч. Щ. Ч. и Я. Щ. Ч. и двамата от гр. П., ул. „К” № 86 против въззивно решение на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав № 62/23.05.2008 г. по гр. д. № 1004/2007 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд П. № 136/17.10.2007 г. по гр. д. № 37/2005 г., с което е признато правото на собственост на ищцата Ц. П. П. ЕГН ********** от гр. П. по отношение на ответниците Ч. Щ. Ч. и Я. Щ. Ч. , към момента на одобряване на дворищния регулационен план на гр. П. от 1988 г., върху поземлен имот с граници, съвпадащи с тези на имот пл. № 155/155а/ в УПИ ХV-155, 157 в кв. 78 по регулационния план на гр. П. от 1954 г.
С жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, поради липса на правен интерес на ищцата за предявяване на иска с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК
К. са представили становище по допустимостта на касационната жалба, с което са посочили съществени материалноправен и процесуалнправен въпроси в аспект на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Относно основанието по т. 1 считат, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 3/93 г., ОСГК на ВС /по въпроса към кой момент следва да се счита приложен дворищнорегулационния план/, р. № 189/05 г., ВКС, ІV г. о. и р. № 1799/02г. по гр. д. № 2126/01 г., ВКС, ІV г. о. /по въпроса кога е налице грешка при заснемане кадастралната основа на дворищнорегулационнияплан/.
Относно основанието по т. 3 считат, че правилното решаване на конкретното дело със специфичен предмет иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР има значение за точното приложение на закона по този вид дела.
За ответника по касация Ц. П. жалбата е оспорена със съображения по съществото на спора, изложени с писмен отговор от процесуален представител В. В.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е уважен предявения срещу касаторите-ответници иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР.
Прието е за установено, че наследодателите на ищцата Н са притежавали недвижим имот пл. № 1* по плана от 1909 г. с площ от общо 356 кв.м., а наследодателят на ответниците е притежавал имот пл. № 1* с площ от 241 кв.м.
По плана от 1954 г. е съществувал един имот пл. № 1* който е бил разделен по-късно на две части. За едната част е бил отреден парцел ****, а за другата част от имот пл. № 1* ведно с имот 157, е бил отреден друг самостоятелен парцел ****,157.
При сравняване на отразените по скиците на вещото лице имоти по плана от 1909 г./скица № 1/ и по плана от 1954 г./скица № 2/ е установено, че по плана от 1909 г. теренът на парцели І-1104 и ІІ-1106 по плана от 1954 г. напълно съответства на парцели І-155 и ХV-155,157.
При това положение съдът е приел, че имот пл. № 155 по кадастралния план от 1954 г. съответства на имот пл. № 1* по плана от 1909 г.
Прието е и че отчуждаване на имоти 155 и 157, образуващи парцел ****,157, не е било реализирано /видно от АДС 47/1949 г. и от определение на БОС по гр. д. № 411/1994 г., с което е прието, че отчуждаване на имот пл. № 1* парцел **** не е имало, респ. не е имало отчуждаване и на имот 155/.
Имот 155 е бил собствен на братя В към момента на заснемане на кадастралния план от 1954 г., поради което в същия план е налице грешка, тъй като този имот е записан, че е собственост на „Ж”, а не на братя В/наследодатели на ищцата/.
Проведената отчуждителна процедура по ЗОЕГПНС касае само постройките, предмет на процедурата, но не и имота, в който са изградени /имот пл. № 155/. По тези съображения предявеният иск е приет за основателен и уважен.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
С изложението на основанията за допускане на касационното обжалване като съществени процесуалноправни въпроси са поставени въпросите за правния интерес от предявения установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът е длъжен да следи служебно и по която съдът следва да се произнесе преди да разгледа спора по съществото му, както и при изграждане правния извод на съда по съществото на спора следва ли да се съобразява прието от съда без оспорване от другата страна заключение на вещо лице.
Касаторите са се позовали на ТР № 3/93 г. и на две съдебни решения на ВКС.
При това положение съдът приема, че е налице визираното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80.80 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав № 62/23.05.2008 г., постановено по гр. д. № 1004/2007 г. по касационна жалба от Ч. Щ. Ч., гр. П., ул. „К” № 86, ет. 1 и Я. Щ. Ч. , гр. П., ул. „К” № 86, ет. 3.
УКАЗВА на Ч. Щ. Ч. и Я. Щ. Ч. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80.80 лв., като при неизпълнение на това указание касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. при Върховния касационен съд, за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Копия от определението да се изпратят на касаторите, за сведение.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top