О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 08.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 531/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца И. П. В. чрез процесуален представител адвокат Н против въззивно решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-Б г. о. от 14.05.2008 г. по гр. д. № 3703/2007 г., с което е оставено в сила решение на СРС, ТСК, 65 състав от 15.089.2007 г. по гр. д. № 13522/2006 г. в частта, с която е отхвърлен иска на И. П. В. против А. за държавна финансова инспекция, София за разликата над уважения размер от 5 103.44 лв. до пълния предявен размер на претенцията за сумата 8 226.00 лв., съставляваща обезщетение по повод прекратяване на служебно правоотношение поради придобиване право на пенсия за изслужено време и старост на основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата.
Решението е обжалвано и от ответника А за държавна финансова инспекция /АДФИ/, София в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд, с което А. е осъдена да заплати на И. П. В. сумата 5 103.44 лв. обезщетение на основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2006 г. до окончателното изплащане, сумата 124.08 лв. на основание чл. 64, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК, сумата 204.14 лв. по сметка на СРС на основание чл. 63, ал. 3 ГПК за държавна такса и 80.00 лв. възнаграждение за вещо лице.
С жалбата на ищеца са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно основанията за допустимост на касационното обжалване процесуалният представител на ищеца И. П. В. адвокат Н е изразила становище, че жалбата е допустима на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Счита, че въпросът за понятията „прослужени години на държавна служба” и „служебен стаж” по ЗДСл е тълкуван различно от съдилищата в страната, а е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се на решение на СРС, 68 с-в по гр. д. № 14209/03 г. със страни Г. Г. и П. ведомство, което решение не е представено, въпреки указанията на съда, съобщени на ищеца чрез процесуалния му представител адвокат Н.
Касатор А. за държавна финансова инспекция /АДФИ/, София, чрез директора на А. Г. Д. , приподписана от ст. юрисконсулт М. И. счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Приложено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа тезата, че в противоречие с практиката на ВКС /Р. № 837/11.08.2003 г. по гр. д. № 137/2002 г., ВКС, ІІІ г. о./, тълкувайки чл. 106, ал. 3 вр. § 2 ПЗР на ЗДСл и чл. 115 ЗДСл, въззивният съд е приравнил „служебен стаж” и „прослужени години на държавна служба”. Позовава се и а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е обосновано с липса на съдебна практика на ВКС по посочения въпрос извън посоченото по-горе решение по тълкуване и прилагане на чл. 106, ал. 3 ЗДСл. Представя се и Р. № 1311/14.11.2008 г. по гр. д. № 2288/2008 г., ВКС, V г. о., както и решения на ВАС.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
По иск с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, позовавайки се на разпоредбите на чл. 115 ЗДСл вр. § 2 и 3 ПЗР на ЗДСл въззивният съд е приел, че държавна служба е времето, прослужено на длъжност като д. служител, както и приравнения на служебен стаж придобит по трудово правоотношение до влизане на ЗДСл в сила.
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаващ за изхода на спора, а именно: използваният в чл. 106, ал. 3 ЗДСл израз „прослужени години на държавна служба” идентичен ли е с понятието „служебен стаж”, към което с разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл е приравнен и трудовия стаж, придобит до влизането на ЗДСл в сила По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в цитираните по-горе от касатора-ответник съдебни решения на ВКС.
Съдебна практика на ВАС не се поставя на обсъждане при преценка за допустимост на касационно обжалване по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо ще се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на касатора-ответник, която отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ-Б отделение от 14.05.2008 г. по гр. д. № 3703/2007 г. по касационна жалба на ответника А за държавна финансова инспекция, София.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. при Върховния касационен съд, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: