О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 28.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 30/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. П. Г. от гр. В. чрез пълномощник адвокат С против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение № 295/11.07.2008 г. по гр. д. № 945/2008 г., с което е отменено решение на СРС, ІІ ГК, 56-ти състав и са отхвърлени предявените от Г. П. Г. против „У” ЕАД-в ликвидация, гр. С. обективно съединени искоиве с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС по съществен материалноправен въпрос, касаещ случаите, в които се приема, че работникът или служителят е трудоустроен във връзка с приложението на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, произнасянето по който въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се и прилага решение № 1332/25.07.2006 г. по гр. д. № 3120/2003 г., ІІІ г.о.; решение № 1627/13.10.2005 г. по гр.д. № 562/2003 г., ІІІ г. о.; решение № 817/10.05.2004 г. по гр. д. № 1749/2002 г., ІІІ г. о. и решение № 107/16.02.2004 г. по гр. д. № 1207/2002 г., ІІІ г. о. По съществото на спора моли съда да отмени неправилното въззивно решение и да се произнесе по съществото на спора, като уважи предявените искове с присъждане разноски за всички съдебни инстанции.
За ответника по касация „У” Е. , гр. С. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, ІІІ г. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „управител общежитие и портиер” към отдел „А” на ответното дружество. По щатно разписание от 8.03.2006 г. в посочения отдел за длъжността „управител общежитие и портиер” е имало една щатна бройка и две щатни бройки за длъжността „пазач”. Със заповед № 14/8.08.2006 г. на ликвидатора на ответното дружество е прието ново щатно разписание, според което считано от 15.09.2006 г. длъжностите „управител на общежитие”-1 щатна бройка и „пазач”-2 щатни бройки се съкращават. На 10.06.2006 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, считано от 15.09.2006 г. На 13.09.2006 г. на ищеца е връчена заповед № 30 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване на щата, считано от 15.09.2006 г. Към датата на прекратяването на трудовото правоотношение ищецът не е бил трудоустроен и не се е ползвал с предварителна закрила при уволнение.
При тези данни съдът, че уволнението е извършено законосъобразно.
Съдът е счел неоснователен доводът на ищеца, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение се е ползвал с предварителна закрила при уволнение, като трудоустроен на основание на ЕР на ТЕЛК № 2777/28.06.2004 г., с което му е определена 54.8% инвалидност поради общо заболяване за срок от 3 години. Съдът е посочил, че с това експертно решение не е дадено предписание до работодателя за трудоустрояването на ищеца, че ищецът не е трудоустроен и не се е ползвал със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е уточнил съществения материалноправен въпрос, който в конкретния случай действително е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложените към касационната жалба решение № 1332/25.07.2006 г. по гр. д. № 3120/2003 г., ІІІ г. о., с което е прието, че предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо от това дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени и решение № 1627/13.10.2005 г. по гр. д. № 562/2003 г., ІІІ г. о., с което е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова подходяща работа или изпълняваната от него работа е без противопоказания за здравето му.
При наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК е безпредметно обсъждането на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ето защо касационната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане, поради което Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно разглеждане въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение № 295/11.07.2008 г., постановено по гр. д. № 945/2008 г. по касационна жалба от Г. П. Г. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С” 29, вх. Б, ет. 3, ап. 17.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ-то гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
Копие от определението да се изпрати на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: