О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 30.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3251/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „А” А. , гр. С. ч. процесуален представител адвокат З против въззивно решение на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение № 109/ 30.05.2008 г. по гр. д. № 721/2007 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд гр. Н. № 191/23.07.2007 г. по гр. д. № 272/2007 г., с което „А” А. , гр. С. е осъдено да заплати на Ц. С. И. сумата 20000 лв., а на Ж. К. И. и на В. К. Ф. по 25000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилата на 28.10.2005 г. смърт на техния съпруг и баща К при трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 28.10.2005 г. до окончателното изплащане на сумите.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила.
Приложено към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението. С изложението са посочени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /т. 11 от ППВС № 4/1968 г./, а именно въпросът за посочване в мотивите на решението на всички обстоятелства, обуславящи претендираното от наследниците на починалия при трудова злополука К. К. обезщетение за неимуществени вреди, както и значението на тези обстоятелства за размера на обезщетението за тези вреди. Счита и че същият съществен процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /чл. 52 ЗЗД/.
С изложението е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, а именно въпросът за допусната от пострадалия К. К. груба небрежност, с която е допринесъл за трудовата злополука /чл. 201, ал. 2 КТ/. Позовава се на решение 792/1988 г. по гр. д. № 674/1988 г., ІV г. о.; решение 1327/2004 г. на ВКС по гр. д. № 2370/2002 г., ІІІ г. о.; решение от 10.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2002 г., ІІІ г. о.; решение № 1884/2005 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2003 г., ІІІ г. о.; решение от 25.04.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2003 г., ІІІ г. о.; решение от 29.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 157/2004 г., ІІІ г. о. Счита, че въпросът дали пострадалият работник К. К. е допуснал груба небрежност, с което е допринесъл за настъпването на трудовата злополука е от значение за точното прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като установява наличието на хипотезата на правната норма. Прилага към изложението копия от посочените съдебни решения.
Ответниците по касация Ц. С. И. , Ж. К. И. и В. К. Ф., трите от с. К., община С. не са изразили становище.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение взе предвид следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу акт на въззивен съд, който не е изключен от касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Съществен е правният въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, въз основа на които съдът обосновава съществуването или несъществуването на спорното право, предмет на делото.
В случая е съществен процесуалноправният въпрос за определянето на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. 11 от ППВС № 4/68 г. Обжалваното решение на Сливенския окръжен съд е постановено в противоречие с посочената разпоредба, тъй като не са изложени каквито и да било обстоятелства, релевантни за извода за основателност на предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Въззивният съд се е задоволил само да посочи в мотивите на решението, че е правилно решението на районния съд, с което е прието, че на ищците следва да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния близък при трудова злополука.
Сливенският окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е въпросът може ли да се намали отговорността на работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука с груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. В приложените към изложението решения на ВКС е прието, че при тежки нарушения на нормативни актове и правила за охрана на безопасността на труда пострадалият работник допринася за настъпването на трудовата злополука с груба небрежност. Въззивният съд е приел, че не е установено работникът да е допуснал груба небрежност, въпреки данните по делото, че е бил опитен шофьор с дългогодишен стаж и че е бил запознат с инструкцията за безопасност при техническо обслужване и ремонт на МПС, абсолютно забраняваща работа по неукрепено МПС и използване на подръчни материали за укрепване и подпиране на МПС.
Предвид изложеното касационната жалба следва да се допусне до разглеждане, тъй като е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК на касатора следва да се укаже на основание чл. 285, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство или сумата 1400 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от „А” А. , гр. С. срещу въззивно решение на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение № 109/30.05.2008 г., постановено по гр. д. № 721/2007 г.
УКАЗВА на „А” А. , гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса по сметка на ВКС на РБ в размер на 1400.00 лв., като при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще се върне.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. на ВКС на РБ, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: