Определение №1078 от 3.10.2011 по гр. дело №560/560 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1078

С., 03.10.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 560/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 73/10.02.2011 год. по в. гр.д. № 1048/2010 год. на Софийски окръжен съд, с което след като е отменено решението по гр.д. № 400/2010 год. на Районен съд [населено място] е постановено ново решение, с което са уважени предявените от В. Б. К. от [населено място] искове с пр. осн. чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ като е отменено като незаконно извършеното със заповед № 45-1/12.03.2010 год. на Управителя на [фирма]- [населено място] уволнение , същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „стоковед” и й е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3 525 лв. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.05.2010 год. до окончателното изплащане на главницата. Присъдени са такси и разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в което касаторът формулира следните материалноправни въпроси: 1. Тече ли срокът за изпитване по трудов договор със срок за изпитване, когато за част от работното време работодателят е възложил на работника временно друга работа.
2.Дали за правомерността на действията на страните по трудов договор със срок за изпитване от значение е обстоятелството, че на работника е възложена временно друга работа, при това за част от работното време, при положение, че се касае за трудов договор за пълно работно време, а през останалата част работникът не се е явявал на работното си място по основната работа .
3.Счита ли се за уважителна причина за удължаване или спиране срока по договор със срок за изпитване временното възлагане на друга работа за част от работното време.
4. Отпада ли правомощието на работодателя да прекрати договор със срок за изпитване по реда на чл. 71,ал.1 КТ , преди изтичането на срока при съществуваща възможност за дисциплинарно наказание.
Формулирани са и няколко процесуалноправни въпроса , а именно:
1.Има ли право съдът да включва в обсега на преценката си обстоятелства, които не са включени в спора от двете страни, не са заявявани и твърдяни от страните и не са били предмет на доказване и въз основа на тях съдът да мотивира решението си.
2. При наличие на договор със срок за изпитване, който не е изтекъл и допуснати от работника нарушения на трудовата дисциплина / напр. неявяване на работа има ли право съдът да преценява респ. да отменя правото на работодателя да прекрати трудовия договор по реда на чл. 71,ал.1 КТ при наличие на възможност за дисциплинарно наказание.
Касаторът счита, че формулираните от него въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК .
Ответникът В. Б. К. , чрез адв. П. Т. оспорва касационната жалба по същество , в писмен отговор по делото.
За да отмени извършеното уволнение като незаконно, въззивният съд е приел, че на практика ищцата не е работила реално на длъжността на която е била назначена със срок на изпитване / „стоковед” / , поради което работодателят не е имал възможност на прецени дали същата може да изпълнява тази длъжност, каквато е целта на трудовия договор, сключен със срок на изпитване.Че липсва реално упражняване на трудовата функция на длъжността „Стоковед” е установено от събраните по делото доказателства / писмени относно времетраенето на работното време в предприятието на ответника и задължението на ищцата да участва при издаването на документацията на Регистратурата за класифицирана информация предвид предишната и длъжност „Завеждащ Р.” и гласни – св. показания на Ал. Б. /.Това решаващо обстоятелство е било посочено още в исковата молба. За установяването му са били събирани доказателства, които са били обсъдени от съда в неговото решение. Доколкото прекратяването на трудовия договор сключен със срок за изпитване е законно ако в рамките на този срок работодателят се убеди, че работникът или служителят не може да се справя с възложената работа , а в случая такава възможност обективно не е съществувала, съдът е приел уволнението за незаконно и го е отменил.
С оглед на това правните въпроси така както са формулирани, не са обусловили правните изводи на съда , респ. решаването на спора. Независимо от това касаторът не обосновал наличието на допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване , който е посочен от него – по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. С какво разглеждането на посочените въпроси, които са и казуистично, а не принципно поставени, ще допринесат за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за развитие на правото. / ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС ,т.4/.
По изложените съображения не са налице основания за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73/10.02.2011 год. по в. гр.д. № 1048/2010 год. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top