3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
С.,07.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 883 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. национална телевизия ,[населено място] срещу решение по гр.д. № 2491/2008 год. на СГС, ГК, ІV Б въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 27.08.2007 год., поправено с решение от 03.04.2008 год., постановено по гр.д. № 27524/2006 год. на С. районен съд , 73 състав в частта, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на К. Д. Д. , извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.4 КТ със заповед №1978/10.10.2006 год. на Г. директор на Б. национална телевизия / Б./; К. Д. Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „отговорен ревизор на МОЛ” във Ф. дирекция; отменено е решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. Д. Д. иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225 КТ и вместо него е постановено ново решение, с което този иск е уважен за сума в размер на 3099,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 11.10.2006 год. до 11.04.2007 год., ведно със законната лихва върху сумата от 11.12.2006 год. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания , за неправилност на решението поради необоснованост и незаконосъобразност.Иска се неговата отмяна.
Ответникът по касация К. Д. Д. чрез пълномощника си Й. Д. оспорва както допустимостта, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване,а ако касационната жалба се разгледа по същество, същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии по чл.280 ГПК- да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело, както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване,визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези допълнителни критерии не са изпълнени :
В представеното с касационната жалба изложение касаторът е посочил, че , с обжалваното решение, въпросът за законността на уволнението по чл. 328,ал.1,т.4 КТ, е разрешен в противоречие практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата . – основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. В подкрепа на тази теза представя решение № 1621/13.10.2005 год. по гр.д. №1149/2003 год. на ВКС, ГК, 3-то г.о. и Решение №625/06.04.2004 год. по гр.д. № 1603/2002 год. на ВКС, 3-то г.о.
Посочено е, че с решението съдът се е произнесъл по принципен въпрос, касаещ тежестта на доказване и доказателствената сила на писмените документи в гражданския процес. Досежно този въпрос касаторът счита, че е налице основанието за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е установен фактическия състав на чл. 328,ал.1,т.4 КТ – „спиране на работа за повече от 15 работни дни” като на първо място не е установено в звеното на Б., в което К. Д. е заемала длъжността „отговорен ревизор на МОЛ”, работата действително да е спирала за повече от 15 работни дни.Представените решения на ВКС, 3 г.о., не установяват други изисквания за законност на уволнението по чл. 328,ал.1,т.4 КТ , различни от приетите в обжалваното решение. Следователно основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не е налице.
Доколкото представените решения не представляват задължителна практика на ВКС, въз основа на тях не може да се обоснове допълнителния критерий на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, която хипотеза изисква противоречие със такава задължителна практика на ВС и ВКС / ППВС , ППВКС, Р на ОСГТК, Р на ОСГК и Р на ОСТК/ .
По отношение на втория правен въпрос ,посочен от касатора липсва каквато и да било обосновка , която да позволи проверка на това дали въпроса е бил разрешен в обжалваното решение и дали това разрешаване е обусловило изхода на делото.Отделен остава въпроса, че досежно доказателствената тежест и доказателствената сила на писмените документи в гражданския процес е налице обилна съдена практика, която като цяло не е противоречива , правилна е и нейното преодоляване, не се налага.
С оглед изложеното, не са налице особените изисквания , с които процесуалният закон свързва достъпът до касационно обжалване. Поради което Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение по гр.д. № 2491/2008 год. на СГС, ГК, ІV Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: