2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1162
София, 29.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 796/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно горско стопанство „Х.” чрез юрисконсулт Г. Г. И. против решение № 161 от 04.02.2010 на Пловдивския окръжен съд , 9-ти гр. състав постановено по гр.д. № 3140/2009 год. , с което е оставено в сила решението на Районен съд[населено място] по гр.д. № 3362/2008 год. ІІ-17/23.02.2010 год., постановено по гр.д. № 23/2010 год. на Бургаския окръжен съд , в частта в която касаторът е осъден да заплати на Х. Т. Л. сумата от 1954 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука , претърпяна на 13.02.2007 год. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2007 год. до окончателното изплащане , както и сумата от 1625 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на същата злополука, ведно със законната лихва от 14.02.2007 год. до окончателното и изплащане.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение. Касаторът сочи , че при определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е взел предвид състоянието на крайника преди злополуката, което е допринесло за настъпване на увреждането. Моли решението да бъде отменено в частта, в която съдът се е произнесъл досежно обезщетението за неимуществени вреди като същото бъде намалено.
Ответникът по касация Х. Т. Л. , не взема становище както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В случая това изискване на закона не е изпълнено.
С представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. В изложението е посочено , че с въззивното решение Пловдивския окръжен съд се е произнесъл, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия въпреки заключението на в.л. , че крайникът е по- уязвим на увреждания когато поставената при предишно счупване плака с винтове не се извади след напълно зарастване на фрактурата, както е в случая. С оглед на това касаторът счита, че при постановяване на въззивното решение съдът не е съобразил решение №1132 от 16.11.1992 год. по гр.д. № 1336/1991 год. на ВС, ІV г.о. , което според него обосновава основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Наведения от касатора довод няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , а на оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалното правило на чл. 236,ал.2 ГПК , / чл. 188,ал.1 ГПК /отм./ /изискващо при постановяване на своето решение съдът да обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на тях да направи своите фактически и правни изводи. Този довод обаче може да бъде обсъден едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационно обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване , неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване н да не бъде допуснато.
С оглед на това не се налага обсъждане на визираното от касатора специално основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК и представеното по делото решение № 1132/16.11.1992 год. постановено по гр.д. № 1336/1991 год. на ВС, ІV г.о.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 161 от 04.02.2010 на Пловдивския окръжен съд , 9-ти гр. състав, постановено по гр.д. № 3140/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: