1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1277
София, 30.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Декова
О. Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1393/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Б. И. – М. и П. П. М., и двамата живущи в гр. Б., ул. „Т. К.” № 19, чрез процесуален представител адвокат Д. Д., против въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 313/25.06.2010 г., постановено по гр. д. № 335/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от тях срещу ЕТ „Б. К.”, гр. С., представляван от управител Б. Г. К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД за сумата 580 лв., представляваща дължим и неплатен наем за м. август 2009 г. по сключен между страните договор за наем на 18.04.2009 г., както и за сумата 380.57 лв., представляваща дължим и неплатен наем за периода 1.09.2009 г. до 23.09.2009 г. по същия договор за наем, а за сумата в общ размер 252.62 лв., от която сума 100 лв. представлява дължим и неплатен наем за м. август 2009 г., сумата 73.26 лв.-дължим и неплатен наем за периода 1.09.2009 г. – 23.09.2009 г., сумата 79.36 лв., представляваща дължима такса смет за периода на ползване на наетото от ЕТ „Б. К.” помещение, която сума от 252.62 лв. се приспада от левовата равностойност на 350 евро, съгласно чл. 10 от сключения между страните договор за наем от 18.04.2009 г., както и в частта, с която ищците са осъдени на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД по предявения насрещен иск за неоснователно обогатяване да заплатят на ЕТ „Б. К.” сумата 3011.50 лв., представляваща надвнесена и недължима сума по договор за наем от 18.04.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата от 3011.50 лв., считано от предявяване на насрещния иск-13.10.2009 г. до окончателното изплащане.
Представено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправни и процесуалноправни въпроси, с твърдение, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно: 1. противоречивите изявления на страните по договор за наем и представените писмени доказателства относно цената на наетата вещ обуславят ли задължение на въззивния съд за тълкуване на договора съобразно чл. 20 ЗЗД, като при тълкуването съдът длъжен ли е да вземе предвид всички доказателства, отнасящи се до спора или е длъжен да ги извлече единствено и само от писмения договор; 2. неправилната квалификация на спорното право довела до произнасяне от първоинстанционния съд по иск, който не му е бил предявен за разглеждане обуславя ли задължение на въззивната инстанция да извърши цялостна проверка на решението извън заявеното във въззивната жалба на страните; уговорката за прихващане на неизпълнени парични задължения от страна на наемателя по сключен договор за наем на една вещ от внесена при неговото сключване парична сума, обезпечаваща добросъвестно изпълнение на задълженията, замества ли изявлението за прихващане по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и може ли съдът без изрично изявление на страните да извърши прихващане на насрещни вземания със съдебното решение. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ВКС са посочени Р. № 284/30.03.2009 г. по гр. д. № 636/2008 г., ІV г. о.; Р. № 269/16.04.2009 г. по гр. д. № 673/2008 г. , ІІІ г. о.; Р. № 373/17.10.2008 г. по гр. д. № 2272/2007 г., І г. о.; ТР № ?.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ВКС, ОСГК; Р. № 149/30.10.2009 г. по т. д. № 79/2009 г., ІІ т. о.; Р. № 272/13.05.2009 г. по гр. д. № 292/2008 г., ІІ г. о., копия от които са представени.
За ответника по касация ЕТ „Б. К.”, представляван от Б. Г. К., гр. С. не е изразено становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 18.04.2009 г. между страните по делото е сключен договор за наем, по силата на който ищците са предоставили на ответника за възмездно ползване собствен недвижим имот, а именно: магазин за нехранителни стоки в гр. Б., с площ 65 кв. м. и че наемното правоотношение е съществувало за времето от 1.08.2009 г. до 23.09.2009 г., на която дата е подадена исковата молба, с която е направено волеизявление за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие по чл. 9.
С обжалваното решение съдът е разрешил спорните между страните въпроси относно уговорения между тях размер на наема, който ответникът е следвало да заплаща, заплатена ли е от наемателя наемната цена за м. август 2009 г. и до 23.09.2009 г., дължи ли се от наемателя сумата 79.36 лв. от незаплатена от него такса смет, както и относно предявения от ответника срещу ищците насрещен иск за сумата 3266.08 лв., претендирана за неоснователно обогатяване.
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато с обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З. /обн., ДВ, бр. 59/22.07.1994 г./отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК /т. 2 ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
В случая касаторът се е позовал на съдебни решения на съдебни състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК/отм./, които не са обсега на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се отнася до Р. № 149/30.10.2009 г. по т. д. № 79/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о. то е отменително и по тази причина също не попада в обсега на съдебната практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви /т. 4 ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
В конкретният случай изложението относно допустимостта на обжалването пред ВКС не съдържа обосноваване на предпоставки в посочения по-горе смисъл.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение-ІV гр. с-в № 313/25.06.2010 г., постановено по гр. д. № 335/2010 г. по касационна жалба от М. Б. И. и П. П. М. и двамата живущи гр. Б., ул. „Т. К.” № 19 чрез процесуален представител адвокат Д. Дилков.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: