1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 30.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Декова
О. Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. ч. гр. дело № 667/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Р. С. С., лично и в качеството на представляващ [заличено име на фирма], гр. П., бул. „България” № 138, ап. 6 и М. Д. С. от същия адрес чрез процесуален представител адвокат С. Х. С. против въззивно определение на П.ски апелативен съд № 1291/14.10.2010 г., постановено по гр. д. № 909/2010 г.
С обжалваното определение е отменено определение № 2209/29.07.2010 г., постановено по гр. д. № 2289/2009 г. по описа на Окръжен съд-П., с което на основание чл. 390, ал. 3 ГПК е отменено определение на Окръжен съд-П. № 2330/2.09.09 г. по гр. д. № 2289/2009 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по ЗОПДИППД от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност-София срещу Р. С. С., М. Д. С. и [заличено име на фирма], гр. П..
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите се позовават на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с разбирането, че П.ският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с формулиран въпрос, както следва: Дали едномесечният срок за предявяване на иска по ЗОПДИППД следва да се отчита от влизане в сила на осъдителната присъда или същият се отчита от момента на приключване на проверката от К.. Считат, че въпросът е по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като определянето неограничен период от време през който жалбоподателите са лишени от възможността да ползват собствеността си нарушава правото на собственост, гарантирано с чл.1 от Протокол № 1 от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
За ответник по частната жалба КУИППД-София чрез процесуален представител М. М. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд. При преценка на въззивната инстанция за необжалваемост на атакуваното определение и съответно несъобщаването му на страните се приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че със свое нарочно Тълкувателно решение № 1 от 14.09.2009 г., постановено по т. д. № 1/2008 г. ОСГТК на ВКС е прието, че началният момент, от който започва да тече срокът за предявяване на иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД след допускане на обезпечението по чл. 3, ал. 1 вр. чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД и чл. 390, ал. 2 ГПК е влизане в сила на осъдителна присъда по наказателното дело. В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че нормите на ГПК в случаи като настоящия намират субсидиарно приложение при отношение на общ към специален закон, доколкото в специалния закон /в случая ЗОПДИППД/ са налице изрични процесуални норми. Макар в случая определението, с което е допуснато обезпечение да е постановено преди влизане в сила цитираното тълкувателно решение като е определен различен начален момент на срока за предявяване на иска въззивният съд е приел, че по-нататъшните процесуални действия по делото следва да бъдат съобразени с тълкувателното решение на ВКС, задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 З.. Като е приел противното и е отменил служебно допуснатото обезпечение на бъдещия иск окръжният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който е отменен.
Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви /т. 4 от ТР № 1/19.02.2009 г. по т. д. № 1/2010 г., ВКС, ОСГТК/.
С оглед изложеното по-горе в конкретния случай хипотезата на основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на П.ски апелативен съд № 1291/14.10.2010 г., постановено по гр. д. № 909/2010 г. по частна касационна жалба от Р. С. С. в лично качество и в качеството си на представляващ [заличено име на фирма], П. и М. Д. С. чрез процесуален представител адвокат С. Х. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: