2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1229
гр.София, 16.12.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. ДЕКОВА
Олга Керелска
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1050 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Н. В. от гр.Пазарджик, срещу решение от 06.04.2010г., постановено по в.гр.д.№172/2010г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.12.2009г. по гр.д.№1423/2009г. на П. районен съд за отхвърляне на предявения от Г. Н. В. срещу Г. А. Н. от гр.Пазарджик иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. А. Н. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Г. Н. В. срещу Г. А. Н. иск за заплащане на сумата 14962,10лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за изразходването на ? ид.част от валутния влог, набран по банкова сметка с титуляр Г. Н. по време на брака им.
Въззивният съд е приел, че валутният влог е набран от ответницата през време на фактическата раздяла с ищеца и последният няма принос за придобиването му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Г. В., за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въпросът: кога е налице фактическа раздяла и съответно съвместен принос за придобиването на спестовен влог по време на брака, е разрешен с въззивното решение при противоречива практика. Представя решение №1314 от 02.07.1991г. по гр.д.№638/1991г. на ВС, ІІг.о., с което е прието, че в конкретния случай ищцата е доказала по несъмнен начин, че ответникът няма никакъв принос в набирането на паричния й влог, с което е оборена презумпцията на чл.19, ал.1 от СК от 1985г./отм./. В разглеждания случай също е прието за установено, че ответника няма принос в набирането на паричния влог на ищцата, с което е оборена презумпцията за придобиване на паричния влог в резултат на съвместен принос на съпрузите. Т.е. няма противоречие между двете решения, че презумпцията на чл.19, ал.1 от СК от 1985г./отм./ че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове принадлежат общо на двамата съпрузи само когато са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, е оборима. Дали изводите са правилни, е въпрос, който не е относим към достъпа до касационно обжалване, а до правилността на решението, по които доводи касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Представено е решение №407 от 23.03.1995г. по гр.д.№659/1994г. на ВС, ІІг.о., което е постановено при различна фактическа обстановка – паричният влог е придобит по време на брака на страните, а разпореждането е станало по време на фактическата раздяла, докато в разглеждания случай влогът е придобит по време на фактическата раздяла, с оглед на което и на установените данни по делото е прието, че ответникът няма принос при придобиването на паричния влог. Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове принадлежат общо на двамата съпрузи само когато са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Презумпцията е оборима, съгласно чл.19, ал.3 от СК от 1985г./отм./. Като е приел, че ответникът няма принос при придобиване на паричния влог, набран от трудово възнаграждение на ищцата по време на фактическата раздяла, с което е оборена презумпцията на чл.19, ал.1 от СК/отм./, въззивният съд не е разрешил спора в противоречие с някое от представените от касатора решения на ВС.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.04.2010г., постановено по в.гр.д.№172/2010г. на П. окръжен съд, по касационна жалба на Г. Н. В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: