Определение №748 от 14.6.2011 по гр. дело №517/517 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
С., 14.06. 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни двехиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.

като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 517/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите, [населено място] чрез директор инж. Т. Г., приподписана от мл. юрисконсулт Пл. Софиянска против въззивно решение на Окръжен съд-Враца № 542/23.12.2010 г., постановено по гр. д. № 795/2010 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Враца № 623/30.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1255/2010 г., с което са уважени предявените от С. П. И. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси от значение за изхода на делото. Формулиран е следният материалноправен въпрос е: налице ли са предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ в случай че заеманата от ищеца длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник, заемал преди това същата длъжност. Според касатора по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решения на ВКС, а именно: Р. № 911/17.09.1999 г., ІІІ г. о. и Р. № 1402/27.09.2005 г., ІІІ г. о., а и въпросът е решаван противоречиво от съдилищата съгласно Р. № 7/9.02.2009 г. на Златоградски РС и Р. от 8.01.2009 г. на ОС-Разград. Счита и че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС във връзка с преценката на представените по делото ново щатно разписание, съобщение от РС-Враца, Р. по гр. д. № 1584/2009 г., заявление с вх. № В-167/27.01.2010 г. и останалите писмени доказателства по делото, както и че въпросите, по които съдът се е произнесъл са от значение за развитие на правото в областта на трудовото законодателство.
За ответника по касация С. П. И. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен от отговор от процесуален представител адвокат Б. Н..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да признае уволнението на ответника по касация за незаконно въззивният съд е приел, че не е изпълнена по делото доказателствената тежест от страна на работодателя да се установят елементите на приложеното основание за уволнение-чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, а именно: възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на работа, заемал преди това същата длъжност с влязло в сила съдебно решение; незаконно уволненият работник или служител да се е явил при работодателя за заемане на длъжността, на която е възстановен в срока по чл. 345, ал. 1 КТ и длъжността, на която е възстановен работникът или служителят да е заета от лице, с което да е сключен трудов договор за заемане на същата длъжност след уволнението на впоследствие възстановения на работа незаконно уволнен работник или служител. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав има за последица незаконосъобразност на извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ уволнение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По посочените въпроси, макар и правни въпроси от значение за изхода на делото, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в аспект на разясненията на ВКС, ОСГТК с ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г.
Правилно въззивният съд е приел, че уволнението на ответника по касация е незаконно, тъй като не е налице доказан по делото от работодателя един от елементите на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, а именно: възстановеният на работа с влязло в сила съдебно решение незаконно уволнен работник или служител преди уволнението да е заемал същата длъжност, която да е заел работникът или служителят, който впоследствие да е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ.
Към датата на първото уволнение по щатното разписание на работодателя са съществували 2 щатни бройки за една и съща длъжност – „изпълнител-водач на МПС”. Една от двете щатни бройки за тази длъжност е била съкратена. Работодателят е извършил между двамата работници задължителен подбор за това кой да остане на вече единствената по щата длъжност, в резултат на който е бил предпочетен и е бил оставен на работа сегашният ищец. За да бъде възстановен на работа незаконно уволнения на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работник, останалият на работа негов колега /ищец по настоящото дело/ незаконно е освободен на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, тъй като той не е заемал заеманата от уволнения, поради съкращаване на щата работник длъжност.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачански окръжен съд № 542/23.12.2010 г., постановено по гр. д.№ 795/2010 г. по касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите, [населено място] чрез директор инж. Т. Г. Г. и мл. юрисконсулт Пл. Софиянска.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top