1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
С., 22.06. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 565/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Х. Х. против въззивно решение на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав № 6105/22.12.2010 г., постановено по гр. д. № 9676/2010 г., с което е потвърдено решение на СРС, 53-ти с-в от 14.06.2010 г., постановено по гр. д. № 51463/2009 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, предявени от М. Д. П. против [фирма], С. и е признато за установено на основание чл. 357 КТ, че от 29.10.2009 г. до 3.11.2009 г. между М. П. и [фирма], С. е било налице валидно трудово правоотношение, по което П. е работила при [фирма], С. на длъжност „опаковчик”.
Представено е изложение по допустимостта на касационното обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и формулирани правни въпроси.
За ответник по касация М. Д. П. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат В. К..
Касационната жалба е подадена от заинтересована от изхода на делото страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Прието е от съда за безспорно установено, че до 17.11.2005 г. М. П. е работила при ответника, на която дата тя е била уволнена, уволнението е отменено и тя е възстановена на предишната работа с влязло в сила съдебно решение. Междувременно, на 6.10.2008 г. на П. е издадено ЕР на ТЕЛК, с което й е призната трайно намалена работоспособност 91 %, поради И.. На 19.10.2009 г. П. се е явила при работодателя, за да заеме длъжността, на която е била възстановена със съдебно решение. От 19.10.2009 г. до 3.11.2009 г. тя се е явявала на работа и е работила като опаковач-подаръчни пликове и мартеници. На 3.11.2009 г. й е била връчена заповед за уволнение на основание чл. 325, т. 9 КТ. Съдът е признал уволнението за незаконно, като е приел, че не е изпълнена от работодателя доказателствена тежест да установи по делото елементите от фактическия състав на приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка съдът е посочил, че ищцата е призната за нетрудоспособна за изпълнение на длъжността „опаковач”, свързана с полагане на физически труд и че е налице предписание на ТЕЛК да не изпълнява тази работа, но тъй като ЕР на ТЕЛК е от предходната година /6.10.2008 г./, а последващото ЕР на ТЕЛК е след уволнението /10.02.2010 г./, то към датата на прекратяване на трудовото правоотношение /3.11.2009 г./ работодателят не е доказал първата предпоставка на чл. 325, т. 9 КТ, както и че не е доказано на П. да е предложена друга длъжност, подходяща за здравословното й състояние.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени правни въпроси от значение за изхода на делото, относими към правните изводи на съда, обусловили постановения краен резултат.
Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос, относим към основанието за уволнение по чл. 325, т. 9 КТ, а именно: При наличие на ЕР на ТЕЛК със здравно противопоказание „негоден за физически труд” в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва ли да се събират доказателства тежка ли е физическата работа, която работникът изпълнява и работникът негоден ли е да изпълнява работата на длъжността, която заема по трудово правоотношение с работодателя, както и по процесуалноправен въпрос, а именно: След като първоинстанционния съд не е допуснал поискано от ответника-работодател доказателство, че липсва друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя и не е указал по силата на служебното начало, че това обстоятелство е недоказано в процеса, то длъжен ли е въззивният съд да допусне това доказателство при направено пред него искане.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на СГС, ГО, ІІ-а въззивен състав от 22.12.2010 г., постановено по гр. д. № 9676/2010 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място].
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщение да внесе по сметка на ВКС за държавни такси сумата 160.06 лв. и в същия срок да представи по делото платежен документ за внесената сума, след което делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване. В противен случай касационната жалба ще се върне.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: