1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
С., 22.06. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 616/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца А. Х. Е. против въззивно решение на Варненски апелативен съд № 190/22.12.2010 г., постановено по гр. д. № 338/2010 г. в частта, с която е отменено решение на първоинстанционния Варненски окръжен съд № 328/16.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1465/2009 г. в осъдителната му част срещу ответник Държавата чрез министъра на финансите и е постановено друго решение, с което предявения на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД иск е отхвърлен срещу ответник Държавата чрез министъра на финансите за обезщетение на имуществени вреди в размер на сумата 45 000.00 лв. в резултат на незаконосъобразен акт на Министерски съвет-Р. № 69/29.01.1954 г., като ищцата е осъдена да заплати на този ответник 300 лв. разноски по делото. Решението на окръжния съд е потвърдено от въззивния съд в осъдителната му част срещу другите двама ответници – Министерски съвет на РБ и срещу [община].
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който липсва практика на съдилищата, в частност на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаещ отговорност на Държавата, като единна система от органи, чрез които тя влиза в различни правоотношения, в т. ч. и имуществени, с физически и юридически лица, за причинени вреди във връзка с изпълнение на държавни функции от отделни държавни органи по силата на конституционното си задължение по чл. 7 от КРБ, както и че отговорността на Държавата е различна от отговорността на МС по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като министърът на финансите е процесуален представител на Държавата по силата на чл. 31, ал. 1 ГПК и процесуалното представителство се покрива с материалното представителство.
За ответник Министерски съвет на РБ чрез процесуални представители юрисконсулт М. В. и главен експерт с юридическо образование А. В. е подадена касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд по гр. д. № 1465/2009 г. и ответникът Министерски съвет на РБ е осъден да заплати на ищцата солидарно с Община-В. сумата 45 000.00 лв. и разноски по делото в размер на 400.00 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
От касатора-ищец А. Х. Е. е подадено писмено възражение против касационната жалба на Министерски съвет на РБ с оспорване на жалбата като недопустима и неоснователна.
За ответник Държавата чрез министъра на финансите е подаден писмен отговор относно касационната жалба на ищцата А. Х. Е. чрез юрисконсулт С. Петковска.
Касационните жалби са подадени от заинтересовани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответник Министерски съвет на РБ на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въззивният съд, като е приел, че М. съвет е правосубектен ответник по делото се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата относно преценката дали М. съвет като колегиален орган има качеството на надлежна страна /процесуална правосубектност/ в гражданските производства в противоречие с решение № 444/24.03.2008 г. по гр. д. № 1901/2005 г., ВКС, ІV г. о., в което е посочено, че юридическо лице е Администрацията на Министерския съвет, а не Министерския съвет, който е орган на власт без статут на юридическо лице.
Касационната жалба на ищцата А. Х. Е. не следва да се допусне до касационно разглеждане.
Не е формулиран конкретен правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд съгласно общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са изложени съображения за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Бланкетното цитиране на закона не обосновава основание за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл. 49 ЗЗД и чл. 7 от Конституцията на РБ има трайна съдебна практика, с която по непротиворечив начин е разрешаван въпросът относно отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от нейни органи и длъжностни лица.
Не са налице основанията за допустимост и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, който въззивният съд да е решил в противоречие с практиката на ВКС и да е решаван противоречиво от съдилищата. Въззивното решение относно отговорността на държавата е в съответствие с постоянната практика на ВКС.
Не са относими към производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК доводи за неправилност на съдебното решение, които са основания за отмяна по реда на чл. 281, т. 3 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 190/22.12.2010 г., постановено по гр. д. № 338/2010 г., с което е потвърдено решение на Окръжен съд-Варна, ГО № 328/16.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1465/2009 г. ив частта, с която Министерски съвет на РБ е осъден да заплати солидарно с Община-В. сума в размер на 45 000.00 лв. и разноски по делото в размер на 400.00 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 190/22.12.2010 г., постановено по гр. д. № 338/2010 г. в частта, с която е отменено решение на Окръжен съд-Варна, ГО № 328/16.03.2010 г. по гр. д. № 1465/2009 г. в осъдителната му част срещу държавата и е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения иск срещу държавата чрез министъра на финансите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 45 000.00 лв. по касационна жалба на А. Х. Е..
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховен касационен съд, за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: