О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
С., 07.06.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
Като изслуша докладваното от съдия К. ч. гр. дело № 305/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. А. срещу определение № 401/09.02.2011 год. постановено в. гр.д. № 2858/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение частна жалба на С. В. А. за намаляване размера на присъдените с определение № 870/23.03.2010 год. разноски в размер на 850 лв.- адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение .
Иска се неговата отмяна и постановяване на друго определение, с което молбата й за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение бъде уважена.
Ответницата по частната жалба Е. Н. Г. -А. от [населено място], не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Определението, което е предмет на обжалване, няма характер на въззивно определение по чл. 274,ал.3 ГПК, поради което и подадената срещу него частна жалба няма характер на касационна частна жалба. С оглед на това обжалването на определението не е обусловено от допълнителните предпоставки на чл. 280 ГПК и представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване ,не следва да се обсъжда.
С обжалваното определение Пловдивския окръжен съд на практика се е произнесъл по молба с пр. осн. чл. 192,ал.4 ГПК / отм./за изменение на постановеното по делото определение № 870/23.03.2010 год., с което С. В. А. е осъдена да заплати на Е. Н. Г. – А. направените във въззивното производство разноски в размер на 850 лв.- адвокатско възнаграждение.
С оглед на това в диспозитива на обжалваното определение неправилно е постановено, че съдът оставя без уважение частната жалба на С. А. срещу определение № 870/23.03.2010 год., постановено по делото, вместо, че оставя без уважение молбата на тази страна по чл. 192,ал.4 ГПК / отм./
За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел, че присъденото като разноски адвокатско възнаграждение от 850 лв. не е прекомерно, доколкото по делото са изследвани специфични отношения между баба и внучка и са били приети многобройни писмени доказателства.
Тези съображения не могат да бъдат споделени.
Разпоредбата на чл. 78,ал.5 ГПК предвижда възможност съдът да присъди по- нисък размер на разноските , произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В тези случаи съгласно пар.2 от ДР на Наредба №1/ 09.07.2004 год. за минималаните размери на адвокатските възнаграждения присъденото възнаграждение не може да бъде по – ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в Наредбата. Съгласно чл.7 ,ал.1,т.4 от Наредбата, минималния размер на адвокатското възнаграждение по неоценяем иск, какъвто е и иска за определяне режим на лични отношения на ищцата- частна жалбоподателка с нейната малолетна внучка ,е 150 лв.
Производството пред въззивната инстанция е било образувано по жалба на частната жалбоподателка и са били проведени само три заседания , като процесуалния представител на ответницата е участвал в две от тях. Представените от двете страни доказателства пред тази инстанция са няколко , а не многобройни, както е приел Пловдивският окръжен съд.
С оглед на горното и като съобрази характера на спора, /който не представлява правна сложност/, обема и съдържанието на осъщественото от пълномощника на ответницата процесуално представителство, ВКС, състав на 3-то гражданско отделение счита, че договореното и присъдено адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 450 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 401/09.02.2011 год. постановено в. гр.д. № 2858/2009 год. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение № 870 от 23.03.2010 год., постановено по гр.д. № 2858/2009 год., на Пловдивския окръжен съд като намалява размера на разноските, които С. В. А. от [населено място] е осъдена да заплати на Е. Н. Г.- А. от [населено място] за изплатено адвокатско възнаграждение като намалява същите от 840 лв. на 450 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: