3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
С., 23.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 393/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. С. , [населено място], общ. Ген Т. чрез адв. М. Г. срещу решение № 531/26.11.2010 год. , постановено по в. гр.д. № 807/2010 год. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място]. Т., с което е осъден за да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря Н. Ю. Д. в размер на 120 лв. месечно , начиная от 23.04.2010 год. до датата на завършване на средно образование , ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпването на законова причина за изменението или прекратяването й.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение.Иска се неговата отмяна.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по касация Н. Ю. Д. не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Не са налице обаче предвидените от закона условия за допускане до касационно обжалване на въззивното решение:
Жалбоподателят да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като процесуалноправен въпрос касаторът е посочил, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства, което се явява в противоречие с практиката на ВКС и конкретно ТР №1/2000 год., т.19 на ОСГК на ВКС.
Задължението съда да обсъди всички събрани по делото доказателства е процесуално задължение и неговото неизпълнение представлява нарушение на процесуалните правила. Последното води до неправилност на постановеното решение , което е касационно основание за отмяна / чл. 281,л.1,т.3 ГПК/ С оглед на това, така формулираното оплакване е за неправилност на решението, което може да се обсъжда в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационно обжалване бъде допуснато . Същото обаче няма характер на процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК.
Вторият визиран от касатора въпрос: „ Винаги ли се присъжда издръжка на пълнолетно дете, дори и в случаите, когато представлява затруднение за родителя ? ” , не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Съдът не е приел, че при посочените условия издръжка задължително се дължи, а че с оглед доходите на касатора същият би могъл да плаща издръжка на своето пълнолетно дете, което продължава да учи.Всъщност отговор на посочения въпрос е даден в закона , според който в тези случаи издръжка се дължи само ако същата не затруднява значително родителя. Следователно ако съдът е присъдил издръжка независимо, че заплащането й би затруднило родителя, решението ще бъде постановено в нарушение на материалния закон, което също е касационно основание за отмяна , а не такова за допустимост на касационното обжалване.
Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса или формалното изпълнение на изискването за посочване на въпрос, който обаче няма посочените по- горе характеристики на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК , е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1, 2 ГПК , както и представените копия от съдебни актове.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 531/26.11.2010 год. , постановено по в. гр.д. № 807/2010 год. на Добричкия окръжен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: