2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
С., 23.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни, две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 432/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 06.12.2010 год. по гр.д. № 4034/2007 год.на СГС, ІІ в състав, с което е оставено в сила решението на СРС, ГО, 76 състав по гр.д.№8374/2005 год., с което касаторът е осъден да заплати на М. Х. Н. от [населено място] сума в размер на 6 416,76 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение , сума в размер на 500 лв. , обезщетение за неспазен срок на предизвестие и сума в размер на 982 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2001,2002 и 2003 год. , както и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на постановеното решение.Иска се решението да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд .
Недопустимостта на въззивното решение се сочи и като основание за допустимост на касационното обжалване в изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК
Ответникът по касация М. Х. Н. чрез адв. Г. Ц. оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Не са налице обаче предвидените от закона условия за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно ТР №1/2009 год. от 19.02.2010 год., постановено по т.д. № 1/2009 год. на ОСГКТК вероятната недопустимост на обжалваното решение представлява самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване , за което касационният съд следи и служебно.
Касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение като основание за допустимост на касационното обжалване с твърдението, че съдът в нарушение на чл. 182,ал.1, б.”д” ГПК не е спрял производството по делото,
Това основание за допустимост на касационното обжалване в случая не е налице.
За да се спре производството по делото на осн.. 182,ал.1,б.”д” ГПК / отм./ е необходимо при неговото разглеждане да се разкрият престъпни обстоятелства от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. Данни за такива обстоятелства по делото липсват. Отделен остава въпроса дали твърдяните от касатора престъпни обстоятелства / присвояване на средства от М. Н. като бивш служител на дружеството / има отношение към изхода на делото , предвид предмета на спора по него.
Доколкото соченото от основание за допустимост на касационно обжалване не е налице , такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.12.2010 год. по гр.д. № 4034/2007 год.на СГС, ІІ в състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: