2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
С.,10.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести юни , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 302/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. от [населено място] срещу решение № 218/10.11.2010 год. по в.гр.д. №436/2010 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 838/2010 год. на Районен съд [населено място], с което касаторът е осъден да опразни и върне на „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо –фтизиатрични заболявания и рехабилитация- Р.”, Е. , [населено място] /СБДПЛПФЗР/помещение, представляващо двустаен апартамент № 72, с площ от 40 кв.м., находящ се на първия етаж в [жилищен адрес] вх. „б”, в. [населено място], общ. М., обл. Стара З..Присъдени са и разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон . Касаторът застъпва становище, че сключения между страните договор за наем е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл.3,ал.4 от Закона за лечебните заведения, поради което искът по чл. 233,ал.1 ЗЗД за връщане на наетия имот е неоснователен. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Моли решението да бъде отменено и се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо –фтизиатрични заболявания и рехабилитация- Р.”, Е. , [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване като материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС касаторът е формулирал този за правната характеристика на процесния наемен договор /дали в случая същият е търговска сделка или не/. В подкрепа на това основание са представени решения на ВКС, които не представляват задължителна практика на съда, поради което основанието, на което се иска допускане до касационно обжалване, следва да се квалифицира като такова по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Касаторът счита , че по въпроса досежно действителността на наемен договор, сключен от лечебно заведение , с оглед нормата на чл. 3,ал.4 от Закона за лечебните заведения, касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото досежно приложението на този законов текст липсва съдебна практика. Така формулираните въпроси са в подкрепа на застъпваната от касатора теза за недействителност / нищожност/ на процесния наемен договор, доколкото същият представлява търговска сделка по чл. 286,ал.1 ТЗ и доколкото не е сключен за нуждите на осъществяваната от ответната Специализирана болница медицинска дейност.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключения между „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо –фтизиатрични заболявания и рехабилитация- Р.”, Е. , и касатора наемен договор, не е търговска сделка. В тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 286,ал.1 ТЗ съгласно която „търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие” . С оглед на това е приел, че позоваването на чл.3,ал.4 ЗЛЗ / в решението погрешно е посочено чл. 4,ал.3 ЗЛС/, е неоснователно, а обстоятелството дали при отдаването под наем са допуснати нарушения на закона не е от правно значение за спора. Доколкото страните валидно са били обвързани от сключения между тях наемен договор, след неговото разваляне, наетата вещ подлежи на връщане.
Извън тези съображения въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца като собственик на имота следва да бъде уважена , доколкото ответникът е в имота без правно основание и има качеството на самонастанил се .
При така посочените решаващи мотиви ,следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не се явяват обуславящи за изхода на спора.Последното следва от извода на въззивният съд, че ищецът като собственик има право да търси имота си от лице, което го държи без основание. Тоест дори и да се приеме, че договорът за наем е нищожен, ищецът има право да иска неговото връщане, което на практика се постига с уважаването на предявения иск като дадената правна квалификация на иска в случая не е решаваща.
Доколкото поставените от касатора въпроси сами по себе си не са обусловили изхода на спора , касационно обжалване не следва да се допуска
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218/10.11.2010 год. по в.гр.д. №436/2010 год. на Старозагорския окръжен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: