2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1191
[населено място], 06.12.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. К.
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №935 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. В. Х. от[населено място], срещу решение от 15.03.2010г., постановено по в.гр.д.№191/2010г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.12.2009г. по гр.д.№8786/2009г. на В. районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.59 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уотхвърляне на предявените от К. В. Х. срещу [фирма] иск за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение и на обусловения от неговия изход иск за заплащане на удържаната му сума на основание 221, ал.2 от КТ.
Въззивният съд е приел, че неявяването на работа на 01-03.06.2009г. по неуважителни причини съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.2 от КТ, тъй като в срока на даденото от служителя предизвестие не отпада задължението му да се явява на работа и да изпълнява трудовите си задължения. Не е имало твърдения и данни да е предложил заплащане на обезщетение вместо отработване на предизвестието. Съдът е приел, че
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Възпроизведени са доводите в касационната жалба, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Доколкото доводите са за неправилно приложение на чл.189 от КТ, следва да се посочи, че по приложението на тази разпоредба има съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.2010г., постановено по в.гр.д.№191/2010г. на В. окръжен съд, по касационна жалба на К. В. Х..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: