3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
[населено място], 06.12.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. К.
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №905 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по обща касационна жалба на П. Т. Р. и М. С. С. срещу решение от 09.04.2009г., постановено по гр.д.№686/2008г. на Софийски апелативен, в частта, с която е оставено в сила решението от 28.12.2007г. по гр.д.№1313/2006г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за размера над 750лв. до претендирания от всеки от тях размер 10 500лв.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. на правосъдието не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част са отхвърлени предявените от П. Т. Р. и М. С. С. срещу М. на правосъдието искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно бездействие на служители на ответника относно осигуряване на хигиенни и здравословни санитарни условия на пребиваване в З.[населено място], за периода 27.10.2004г. – 14.04.2006г., за размера над сумата над размера 750лв. до 10500лв. – претендирания размер от всеки от ищците.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържат, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с приложените решения на ЕСПЧ, с които са определени по високи размери на обезщетението за неимуществени вреди от подобно унижаващо отношение към лишени от свобода. Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не включва практиката на ЕСПЧ. Съдебната практика по граждански дела се формира от всички влезли в сила решения, постановени от съдилищата, овластени да правораздават[населено място] на Република България.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. По приложението на чл.52 от ЗЗД има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 09.04.2009г., постановено по гр.д.№686/2008г. на Софийски апелативен, по обща касационна жалба на П. Т. Р. и М. С. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: