2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
[населено място] 25.04. 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1417 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Ц. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.М.М., срещу решение от 07.05.2012г., постановено по гр.д. №4264/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.12.2011г. по гр.д.№35205/2011г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от П. Ц. Т. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №16/15.07.2008г.; за възстановяване на заеманата длъжност „домакин на почивна база К.” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В. съд е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен поради това, че е предявен след изтичане на давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Съдът е приел, че основанията по чл.115 и чл.116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давностните срокове намират съответно приложение и при трудовите спорове и че твърденията на ищеца, че неизпълнените задължения на упълномощения от него адвокат по договор за правна защита и съдействие са причината да пропусне срока за предявяване на иска, са негодни да осъществят основание за спиране или прекъсване на давността за предявяване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна, че за исковете по трудовите спорове се прилага специалната уредба на исковата давност за трудови спорове, която КТ установява, а общата уредба на давността по чл.110-120 ЗЗД се прилага субсидиарно по неуредените случаи, вкл. относно основанията основанията по чл.115 и чл.116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давностните срокове.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.05.2012г., постановено по гр.д. №4264/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: