3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
[населено място] 28.01. 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №460 по описа за 2012 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. З. М. от [населено място], срещу определение от 24.11.2011г. по ч.гр.д.№12447/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 06.06.2011г. по гр.д.№3993/2010г. на Софийски районен съд, с което е оставено без разглеждане искането на Л. З. М. за обезсилване на издадения срещу него изпълнителен лист.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставено без разглеждане искането на Л. З. М. за обезсилване на издадения срещу него изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В. съд е приел, че извън компетентността на районния съд е сам да обезсилва издадената заповед, освен в хипотезата на чл.415, ал.2 ГПК, какъвто не е настоящият случай.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че въпросът: „Към кой момент влизат в сила определенията на въззивните съдилища по възражения, направени по реда на чл.423 ГПК” е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Позовава се на определение №54 от 11.02.2009г. по ч.т.д.№401/2008г. на ВКС, Іт.о., с което е прието, че за влизане в сила на заповедта за изпълнение е създаден специален ред в нормата на чл.416 ГПК – ако длъжникът не е подал възражение или подаденото възражение е оттеглено; че развитието на заповедното производство е поставено в зависимост от процесуалното поведение на длъжника и на заявителя – при оспорване на заповедта и непредявяване на иск по чл.415, ал.2 ГПК – заповедта се обезсилва, а в хипотезата по чл.416 ГПК – въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос не е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, нито е стоял на разглеждане предвид искането, с което е сезиран районния съд. С оглед на искането, по което се е развило производството, пред въззивния съд е стоял за разрешаване и с обжалваното определение е разрешен въпросът дали районният съд може да обезсили издадения изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по съображения, че заповедта за изпълнение е издадена при подадено в срок възражение срещу нея. В този случай защитата срещу порочното процесуално действие на съда се постига чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.407 ГПК. Не е предвидена възможност съдът сам да отстрани това свое процесуално действие, извън случая на чл.415, ал.2 ГПК. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че това разбиране е в противоречие с приетото в определение №68 от 18.01.2010г. по ч.т.д.№690/2009г. на ВКС, Іт.о. В посоченото определение е разрешен въпрос за правомощията на съда по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, какъвто не е стоял на разглеждане и не е разгледан с обжалваното определение, предвид развилото се заповедно производство въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Неоснователно жалбоподателят сочи, че с определение №54 от 11.02.2009г. по ч.т.д.№401/2008г. на ВКС, Іт.о. е прието, че разпоредбата на чл.407, ал.1 ГПК е неприложима в заповедното производство. С посоченото определение е поставен друг въпрос – дали заповедното производство в частта по оспорване на вземането, респ. по издаването на изпълнителен лист, би могло да продължи при първоначална липса на процесуалноправоспособен длъжник.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.11.2011г. по ч.гр.д.№12447/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 06.06.2011г. по гр.д.№3993/2010г. на Софийски районен съд, с което е оставено без разглеждане искането на Л. З. М. за обезсилване на издавения срещу него изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: