2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
С., 28.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание в седми май две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 895/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 213 от 07.02.2011 год., постановено по гр.д. № 3179/2004 год. на Софийски апелативен съд, ГК, ІV състав е отменено решението на Софийски градски съд , ГК, І ГО – 7-състав, постановено на 29.12.2008 год. по гр.д. № 3179/2004 год. и допълнително решение от 01.02.2010 год., постановено по същото дело изцяло и вместо него е постановено ново решение, с което Министерство на финансите е осъдено да заплати на Г. М. В. сумата от 1 116 308,87 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди на осн. чл. 1,ал.1 във вр. чл. 7 З., ведно със законната лихва, начислявана от 20.12.2004 год. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен иска на Г. М. В. в останалата част до пълния предявен размер от 8 056 757,48 лв. като същият е осъден да заплати разноски по компенсация в размер на 161 785 лв. и държавна такса в размер на 10 лв.
Решението в уважителната част е обжалвано с касационна жалба от Министерство на финансите.В жалбата се правят оплаквания за недопустимост на решението поради неподсъдност на спора на общите съдилища, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
К. моли обжалваното решение да бъде обезсилено и делото изпратено за разглеждане по компетентност на съответния административен съд или производството да бъде прекратено като се присъдят разноски в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че касационния съд приеме, че спорът е подведомствен на общите съдилища , касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като се присъдят разноски.
Г. М. В. от [населено място] оспорва решението в неговата отхвърлителна част. К. счита, че при правилно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен правен извод относно размера на претърпяната от него вреда в резултат на виновното бездействие на Министерството на финансите, което не е предприело определените в закона действия за гарантиране на неговия влог.Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което освен присъдената сума като пряка вреда от бездействието на ответника, да се присъдят и дължимата лихва и неустойка по договора за банков влог от 26.06.1996 год. и анекса към него, както и лихвите за забава, претендирани като пропуснати ползи.
Двете страни взаимно оспорват наличието на основания за допустимост на касационното обжалване .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното
К. жалби са подадени в срок, от страни, които имат право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгл. разп. на чл. 280,ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Относно наличие на основания за допустимост на касационното обжалване на решението в частта, обжалвана с касационна жалба от Министерство на финансите:
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС / основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ , а именно:
1. Въпросът относно допустимостта на въззивното производство пред Софийски апелативен съд след 11.07.2006 год. / след влизане в сила на АПК – пар.98,ал.2 ПЗР на АПК, респ. след изменението на чл.1,ал.1 З./ Д.В. бр. 30/2006 год./
Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със т.3 от ТР №1/2010 год. по дело №1/2009 год. на О. на ВКС .
2. Въпросът за погасителната давност относно предявените срещу Министерството на финансите искове.
Според касатора по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №2/1981 год., съгласно което срокът за погасяване вземанията срещу държавата е петгодишен, както и в противоречие с т.4 ТР №3/2005 год. на ОСГК на ВКС , съгласно което началният момент на погасителната давност за предявяване на иска при незаконни действия или бездействия на административните органи, е моментът на преустановяването им.
3. Въпросът относно правомощията на въззивния съд при констатирана за пръв път пред него нередовност на исковата молба.
К. счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/2001 год. по гр.д. №1/2000 год. на ВКС, според което пред въззивната инстанция не може да се изменя иска по страни, основание и петитум , което становище е доразвито и с ТР № 1/17.07.2001 год. по гр.д. №1/2001 год. на ОСГК на ВКС /
4. Въпросът относно установяването и конкретизацията на незаконосъобразното бездействие на администрацията, довело до вредите на ищеца.
В. съд е уважил иска срещу Министерство на финансите, без да установи и посочи кои точно разпоредби и норми е нарушил Министъра на финансите докато е имал съответните правомощия по ЗДЗВСТБ, както и причинната връзка между бездействието на администрацията и претендираните от ищеца вреди, с което се е произнесъл в противоречие с т.3 от ТР № 3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС по тълк. гр.д. №3/2004 год.
К. счита, че е налице основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК по следните въпроси:
Първият въпрос е относно подсъдността т.е. процесуалния ред за разглеждане на исковете по чл.1,ал.1 З. след изменението му , респ. след влизане в сила на АПК .
Според касатора някои съдилища приемат , че делата образувани по такива искове, са подведомствени на административните съдилища и ги прекратяват като въззивните съдилища обезсилват постановените от първоинстанционните съдилища решения .
Като постановени в този смисъл сочи следните съдебни актове : Определение № 6 /17.02.2009 год. на ВКС по ч. гр.д. № 2/2009 год. 5 членен състав, , Определение № 3/03.05.2007 год. на ВАС – смесен петчленен състав по адм.д. №29/2007 год. , Определение №19/16.05.2007 год. по адм.д. № 18/2007 год. на ВАС – смесен петчленен състав ,Определение №23/29.05.2007 год. по гр.д. №22/2009 год. , ІІ г.о, ГК, Определение №372/03.08.2010 год. на ВКС, ч. гр.д. № 262/2010 год. , ІІІ г.о. ГК , Решение №540/18.06.2010 год. на Пловдивския апелативен съд , І гр. състав, в. гр.д. №359/2010 год., Определение №447/21.10.2010 год. по д. № 267/2010 год. на ОС [населено място].
Според други съдилища исковете по чл. 1,ал.1 от З. и след приемането на АПК са подведомствени на общите съдилища – районни и окръжни като в този смисъл са решение от 29.12.2008 год. на Окръжен съд [населено място] по гр.д. № 581/2008 год. и Определение № 148/07.10.2008 год. на ВАС по адм. д. №140/2008 год. -5 членен състав.
Вторият въпрос, който според касатора се решава противоречиво от съдилищата е : Има ли правомощия въззивният съд да заменя ответника без съгласието на страните и новия ответник ?
Сочи, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със Решение №540/18.06.2010 год. по в. гр.д. № 359/2010 год. на Пловдивския апелативен съд и Решение № 784/20.10.2010 год. на САС, ГК, ІV състав по в. гр.д. №345/2010 год.
При разглеждане на посочените от касатора въпроси и основания за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о., приема следното:
Въпросът относно допустимостта на въззивното производство пред Софийски апелативен съд след влизане в сила на АПК, респ. след изменението на чл.1,ал.1 З./ Д.В. бр. 30/2006 год./, по който се иска касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие с т.3 от ТР №1/2010 год. по дело №1/2009 год. на О. на ВКС на практика съвпада с въпроса относно подсъдността на исковете по чл.1,ал.1 З. след изменението му , респ. след влизане в сила на АПК, по който въпрос касационното обжалване се иска да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1т.2 ГПК поради наличие на противоречива съдебна практика.
Последното е така, доколкото касаторът обосновава недопустимост на обжалваното решение с твърдението, че след влизане в сила на Административно процесуални кодекс / Обн. Д.В. бр.30/11.04.2006 год., в сила от 12.07.2006 год./, исковете по чл. 1,ал.1 З. следва да се разгледат по административен ред / пар.98,ал.2 от ПЗР на АПК / . Доколкото към момента на образуване на въззивното производство пред Софийския апелативен съд Административно процесуалния кодекс е влязъл в сила според касатора такова производство не е следвало да се образува, а образуваното е следвало да се прекрати поради неподведомственост на спора и делото да се изпрати на съответния административен съд по компетентност на осн. чл. 270,ал.3,изр.2 и 3 ГПК.
По така формулирания въпрос критерият на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнен. Соченото противоречие т.3 от ТР №1/2010 год. не налице, доколкото тази част на ТР №1/2010 год. на О. по тълк. дело №1/2009 год. на ВКС обосновава тълкуването, че когато обжалваното въззивно решение е нищожно или недопустимо, съдът е длъжен / в това число и служебно без позоваване от касатора/ да допусне касационно обжалване на това основание, което е извън изрично регламентираните от закона основания по чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Въпросът дали Софийският апелативен съд /САС/ е компетентен да разгледа спора и да се произнесе с валидно решение по него не е бил изрично разглеждан от Софийският апелативен съд. Съдът е приел за разглеждане спора и се е произнесъл по него след влизане в сила на АПК / 12.07.2006 год./ С оглед на това САС на практика е приел, че спорът е подведомствен на общите съдилища, респ. че е компетентен да се произнесе по него.
По този въпрос не е изпълнен и втория посочен критерий по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Цитираните и представени определения на смесени петчленни състави от съдии на ВКС и ВАС, както и определения на различни по степен съдилища, не съставляват практика на съдилищата по см. на чл. 280,ал.1т.2 ГПК. Съгласно т. 3 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС, по тълк. дело №1/2009 год. на ОСГТК за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК правният въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на съдилищата , независимо то тяхната степен, постановено по реда на отменения ГПК. Предвид това задължително тълкуване, при преценка на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК следва да бъде обсъдено само Решение от 29.12.2008 год. по гр.д. № 581/2008 год. на Окръжен съд [населено място]./Решение № 540/18.06.2010 год. по гр.д. №359/2010 год. на Пловдивския апелативен съд не е относимо , доколкото няма за предмет посочения правен въпрос, а същевременно за него липсва отбелязване , че е влязло в сила/.
С цитираното решение на Кюстендилския окръжен съд е прието, че обжалваното пред него решение на районния съд по иск с пр. осн. чл. 1,ал.1ЗОДОВ е допустимо, доколкото исковата молба е подадена преди влизане в сила на АПК. В тази връзка се е позовал на разпоредбата на пар. 4,ал.1 от ПЗР , според която образуваните преди влизането в сила на кодекса / АПК/ административни дела в районните и окръжните съдилища и във ВАС се довършват в същите съдилища по досегашния ред. Следователно не е налице противоречие между становището на САС относно неговата компетентност да разгледа спора и становището възприето с това решение относно компетентността на общите съдилища, в системата на които са и апелативните съдилища.
По въпроса за погасителната давност:
Този въпрос е пряко свързан с отговора на въпроса относно правомощията на въззивният съд при констатирана за пръв път пред него нередовност на исковата молба , както и на въпроса има ли правомощия въззивният съд да заменя ответника без съгласието на страните и новия ответник ? Последното следва от обстоятелството, че възражението за изтекла погасителна давност ответникът прави във връзка с допуснатото от въззивният съд уточнение на ответника в лицето на Министерство на финансите, което е допуснато с протоколно определение на Софийския апелативен съд от 22.11.2010 год. по молба на ищеца от 09.08.2010 год. Доколкото според тезата на ответника не става въпрос за уточнение на ответника ,а до замяна на първоначалния ответник с нов , съгл. чл. 117,ал.5 ГПК/ отм./ искът срещу него следва да се счита предявен от деня, в който в съда е постъпила исковата молба срещу него. С оглед на това се налага посочените два въпроса систематично да се разгледат преди повдигнатия въпрос за приложението на погасителната давност.
К. сочи, че по въпроса за относно правомощията на въззивният съд при констатирана за пръв път пред него нередовност на исковата молба, САС се е произнесъл в противоречие с ТР 1/2001 год. по т.гр.д. №1/2000 год. на ОСГК на ВКС, според което пред въззивната инстанция не може да се изменя иска по страни, основание и петитум, както и в противоречие с т.4 от ТР №1/17.07.2001 год. по гр.д. №1/2001 год. на ОСГК на ВКС , според която когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. Отстраняването на дефектите на исковата молба пред този съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба , но когато се уточнява основанието, петитумът или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК /отм./ чл. 214 и 228 ГПК/ нов/
Соченото от касатора противоречие със визираната задължителна практика , не е налице.
В съответствие с т.4 от ТР №1/17.07.2001 год. по гр.д. №1/2001 год. на ОСГК на ВКС , при констатирана нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между между обстоятелствена част, в която се твърди противоправно бездействие на длъжностни лица от министерство на финансите , искът по чл.1 от З. е предявен срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, Софийският апелативен съд с определение от 19.07.2010 год. е оставил исковата молба без движение и е дал възможност на ищеца да отстрани визираната нередовност.
С молба от 09.08.2010 год. ищецът е уточнил , че предвид твърдяното в исковата молба противоправно бездействие на длъжностни лица от министерство на финансите и съгл. т.6 от ТР №3 от 22.04.2005 год. / постановено след подаване на исковата молба – 20.02.2004 год./ надлежния ответник по иска е Министерство на финансите като орган по чл. 7 от З.. С протоколно определение от 22.11-2010 год. съдът е приел това уточнение и е постановил своето решение срещу този ответник.
С въззивното решение е прието , че с допуснатото уточнение на практика не е допуснато заменяне на първоначалния ответник – Държавата, представлявана от министъра на финансите с нов, доколкото отговорността на държавата се реализира чрез осъждане на нейни органи от чийто незаконни актове , действия или бездействия са причинени вредите и доколкото министерство на финансите е взело участие в процеса от самото начало като е било надлежно представлявано през цялото производство от юрисконсулт.
С оглед на това въззивното решение не се явява в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС. В случая не става въпрос за осъществена по пътя на отстраняване нередовност на исковата молба замяна на страна / ответник/ в процеса , а до уточнение на същия предвид и в съответствие с настъпило в хода на процеса задължително тълкуване на закона / ТР №3/22.04.2005 год./.
Предвид този отговор на въпроса относно правомощията на въззивният съд при констатирана за пръв път пред него нередовност на исковата молба, не се налага обсъждане на въпроса има ли правомощия въззивният съд да заменя ответника без съгласието на страните и новия ответник и соченото във връзка с него основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Както вече се посочи, на практика такава замяна не е извършена.
Доколкото няма замяна на ответника по делото, искът не е погасен по давност и по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с ППВС №2/1981 год., и т.4 ТР №3/2005 год. на ОСГК на ВКС , както касаторът твърди.
Въпросът относно установяването и конкретизацията на незаконосъобразното бездействие на администрацията, довело до вредите на ищеца е въпрос фактически, а не правен, поради което не следва да се разглежда в контекста на условията за допустимост на касационното обжалване.
Същевременно развитите във връзка с този въпрос доводи на касатора сочат на оплаквания за необоснованост на въззивното решение в обжалваната част, което съставлява основание за отмяна по чл. 281,ал.1,т.3 ГПК и следва да бъде обсъждано в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
По изложените съображения, законовите предпоставки, които обуславят достъпа до касационно обжалване не са налице и касационно обжалване по касационната жалба на Министерство на финансите не следва да се допуска.
Относно наличие на основания за допустимост на касационното обжалване на решението в частта, обжалвана от Г. М. В..
Макар този касатор формално да е изпълнил изискването за закона да представи изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване , същото не отговаря на изискванията на чл. 280,ал.1 ГПК.
В изложението липсва правен въпрос, който е да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обуславящо за изхода на спора.
В изложението бланкетно е посочено, че с решението в неговата обжалваема част въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, и е от значение за точното приложение на закона / основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Тази въпрос обаче не е формулиран.
Посочено е , че въззивният съд неправилно прилага материалния закон и конкретно разпоредбата на чл.4 от З. ,според която държавата отговаря за всички вреди, които са пряка непосредствена последица от увреждането.
Само по себе си това представлява оплакване за неправилност на решението, което е касационно основание за отмяна и както вече се посочи, не следва да се обсъжда в производството по чл. 288 ГПК.
Без да формулира правен въпрос касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.11 от ТР №3/2004 год. и се цитира друго решение на същия състав на САС, постановено на 13.04.2010 год. по гр.д. № 2816/2009 год. , което освен това е с друг предмет на разглеждане.
Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 год. на О. формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване липсата на която е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждането на визираните допълнителни критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Още повече, че такова обсъждане е възможно единствено в контекста на съответния правен въпрос.
По изложените съображения не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване и по тази касационна жалба.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 07.02.2011 год., постановено по гр.д. № 3179/2004 год. на Софийски апелативен съд, ГК, ІV състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: