3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
[населено място] 25.02. 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №796 по описа за 2012 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. П. Б., чрез пълномощника си Р. С. Б. и процесуален представител адв.Ц. П., срещу определение от 17.10.2012г. по в.ч.гр.д.№268/2012г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено определение от 02.08.2012г. по гр.д.№521/2012г. на Ломски районен съд за оставяне без разглеждане на искова молба на Ц. П. Б. и прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
В. съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане искова молба на Ц. П. Б. и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ поради подаване на исковата молба след изтичане на срока по §22 ПЗР З. /ДВ, бр.13 от 09.02.2007г./.
В. съд е приел, че не се подкрепят от съдържанието на депозирана в ОСЗ-Л. молба вх.№2406/27.07.2006г. доводите на жалбоподателя, че същата представлява искова молба по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, подадена до съда чрез ОСЗ. Отделно от това е прието, че по отношение на земите, предмет на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, има приключило друго производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ по гр.д.№227/2007г. на Л., което е прекратено поради това, че земите са били заявени за възстановяване по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ по преписка №862/16.12.1991г. със заявител М. Б. – друг от наследниците на общия наследодател Б. М. Л..
В разпоредбите на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е предвидена възможност да се установи по съдебен ред правото да се възстанови собствеността върху конкретен земеделски имот от лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по чл.11, ал.1. Съобразно разпоредбите на §22 ПЗР З./Д.В,.бр.13/2007 г./ срокът за предявяване на иска по чл.11, ал.2 е тримесечен от влизане на този закон в сила – т.е. до 14.05.2007г. Срокът е преклузивен – за спазването му съдът е длъжен да следи служебно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който въззивният съд е разрешил при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280,л.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2010г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение. ВКС не е длъжен да го изведе от изложението към касационната частна жалба, но може да го уточни и конкретизира. В настоящият случай жалбоподателят не е посочил ясно и точно правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, включен в предмета на спора и съответно да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Такъв въпрос не може да се доуточни и конкретизира от изложението, нито от обстоятелствената част на частната жалба. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Отделно от това, немотивирано се сочи противоречие на въззивното определение с ТР№1 от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС, с което са решени въпроси по приложението на чл.76 ЗН, чл.90а ЗН и чл.288, ал.2 ГПК, каквито не са разрешени с обжалваното определение. Б. се твърди от жалбоподателя противоречие на въззивното определение с практиката на съдилищата и на ВКС, но не се посочва такава съдебна практика. Позоваването на отговор на жалба до омбудсмана на РБ не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В изложението се съдържат доводи, които касаят правилността на обжалваното определение и са основания за касационна отмяна при разглеждане на касационната частна жалба по същество, но само ако се допусне касационно обжалване, основание за което съдът намира, че не е установено.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 17.10.2012г. по в.ч.гр.д.№268/2012г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено определение от 02.08.2012г. по гр.д.№521/2012г. на Ломски районен съд за оставяне без разглеждане на искова молба на Ц. П. Б. и прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: