3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1492
С., 27.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 811/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение №2063/30.12.2011 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 8-ми състав, е отменено решение от 21.02.2011 год. в частта, в която съдът е прекратил производството по делото по отношение на оставените без разглеждане евентуални искове , предявени от Г. Б. Ц. срещу К. И. Д., М. Г. Д. и [фирма].
Потвърдено е решението в частта, с която е уважен предявения от Г. Б. Ц. срещу Вяра В. Д. иск за унищожаване на упълномощителната сделка на осн. осн. чл. 31 ЗЗД.
Обезсилено е като процесуално недопустимо решението в частта в която е уважен предявения от Г. Б. Ц. срещу [фирма] иск по чл. 31,ал.1 ЗЗД и производството по делото в тази му част е прекратено.
Обявена е за нищожна на осн. чл. 26,а,ал.1 ЗЗД покупко- продажба на недвижим имот – триетажна масивна жилищна сграда , сключена с НА №75,т.1, рег. №3255, дело №73/2010 год. на нотариус Р. М. поради противоречието й с чл. 181 ЗУТ, по силата на която К. И. Д. и М. Г. Д. са продали на [фирма] описания недвижим имот, по иска предявен от Г. Б. Ц. срещу [фирма]
Отхвърлен е иска предявен от Г. Б. Ц. срещу [фирма] по чл. 26,ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на покупко- продажба на недвижим имот- гараж ,оформена с НА №75,т.1, рег. №3255, дело №73/2010 год. на нотариус Р. М. , поради противоречието и с чл. 181 от ЗУТ.
Отменено е решението в частта , с която ПОС е уважил предявеният от Г. Б. Ц. срещу К. И. Д. и М. Г. Д. иск по чл. 31,ал.1 ЗЗД относно процесната сграда и иска е оставен без разглеждане.
Прогласена е нищожността на осн. чл. 26,ал.1 ЗЗД на покупко- продажбата на недвижим имот, представляващ масивна триетажна жилищна сграда, обективирана в НА №62,т.3, рег. №11 561, дело №430/2009 год. на нотариус Р. М. по иска предявен от Г. Б. Ц. срещу К. И. Д. и М. Г. Д. .
Унищожена е на осн. чл. чл. 31,ал.1 от ЗЗД сделката, покупко- продажба на недвижим имот гараж , обективирана в НА№62,т.3, рег. №11 561, дело №430/2009 год. на нотариус Р. М. по иска предявен от Г. Б. Ц. срещу К. И. Д. и М. Г. Д..
Присъдени са разноски.
Решението е обжалвано от Вяра В. Д. от [населено място] , чрез адв. Бл. Б. и от [фирма], [населено място] с отделни касационни жалби.
Към подадените касационни жалби и двамата жалбоподатели представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Г. Б. Ц. чрез адв. К. Б. оспорва допустимостта на касационното обжалване и по двете касационни жалби в писмени отговори по делото.Претендират се разноски при условията на чл. 38 ЗА.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
К. жалби са подадени в срок , от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
По допустимостта на касационното обжалване по жалбата и изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на Вяра В. Д. :
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторката сочи това по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК . Правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора обаче не е формулиран. Доводите, че Софийския апелативен съд е следвало да обсъди и анализира всички доказателства по делото, доводите на страните и да се отнесе критически към доказателствения материал съставляват оплакване за допуснато процесуално нарушение на чл.235,ал.2 ГПК . Твърдението, че делото е решено без да е изяснен въпроса в какво здравословно състояние е бил упълномощителя към момента на подписване на пълномощното е оплакване, че делото е решено при непълнота на доказателствата и решението е необосновано.Тези оплаквания касаят правилността на постановеното решение и същите следва да бъдат обсъждани в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в производството по допустимост. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска / виж т.1 от ТР №1/19.02.2010 год., постановено по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/.
По допустимостта на касационното обжалване по жалбата и изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на [фирма], [населено място] :
Този касатор е формулирал следните правни въпроси:1. Може ли в едно производство да се съединяват искове между различни страни и по различни правоотношения ?
2. Ако е съставен протокол на общинската районната администрация за констатиране завършване на сградата в груб строеж, съгласно изискванията на чл. 181,ал.2 ЗУТ, може ли да се приеме, че се касае за продажба на бъдеща вещ, която е действителна.
3. Нищожна ли е продажбата на чужда вещ
4. В случая на предявяване на иск за нищожност и унищожаемост на една сделка, кой от тях е главен и кой евентуален?
5. Длъжен ли е решаващият съд да се съобрази с волята на ищеца обективирана в исковата молба при определяне кой иск е главен и кой евентуален.
6. Може ли упълномощителната сделка да е унищожаема и това да доведе до нищожност на прехвърлителната сделка.
7.Може ли , ако в исковата молба има предявени различни искания, съдът за едно от тях да приеме, че главният иск е за унищожаемост, а за друго искане , че главният иск е за нищожност без да съобрази волята на ищеца.
К. счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС и същите се решават по различен начин от съдилищата- основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
На първо място следва да се посочи , че въпросите под № 2 и 3 не са били предмет на обсъждане във въззивното решение поради което същите нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК / , а именно – да са били предмет на разглеждане във въззивното решение и да са обусловили изхода на делото/. Данните по делото сочат, и съдът е приел, че триетажната сграда към момента на извършване на двете поредни покупко-продажбени сделки няма изграден покрив и не съставлява груб строеж по смисъла на пар.5,т.46 от ЗУТ, поради което сделките са нищожни поради противоречие със закона – чл. 181 ЗУТ.Тоест в решението не е коментиран въпроса относно действителността респ. недействителността на сделката с бъдеща вещ или на сделката с чужда вещ, а недействителността на двете покупко- продажби е призната на друго основание.
По отношение на останалите въпроси посочените основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК не установяват от представената задължителна практика и решения на ВКС, постановени при условията на чл. 218а ГПК. Представените ППВС №1/10.11.1985 год. и ПП№7/27.12.1965 год. касаят обобщаване практиката по някои въпроси на вторинстанционното производство при неговата регламентация с ГПК / отм./.
Решенията на ВКС, постановени на осн. чл. 218а ГПК приемат , че когато договорът е сключен с пълномощно, което е унищожаемо той също е унищожаем . По същият начин този въпрос, който в изложението е изведен под № 6 , е разрешен и в обжалваното решение.
Решение № 318/18.05.2004 год. по гр.д. № 598/2003 год. на ВКС, ІІ г.о. се занимава с въпроса за поредността при разглеждане на обективно съединени искове. Независимо от това разрешението на този въпрос , а именно, че съдът е длъжен да ги разгледа в тази поредност, която следва от правното им естество е в съотвествие с приетото от въззивната инстанция, че при съединяване на иск за нищожност с иск за унищожаемост първо следва да се разгледа този за нищожност, доколкото това е по- тежкия порок, който изключва унищожаемостта. Следователно и по въпроси №4, 5 и 7 не е налице основанието по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
По отношение на поставените въпроси касаторът счита, че е изпълнен и критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Липсва обаче конкретна обосновка по отношение на всеки един от въпросите защо тяхното разглежда е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото .
Предвид изложеното не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на процесуалния представител на ответника адв. К. Б. при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на по 1000 лв. всеки от тях.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2063/30.12.2011 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 8-ми състав.
ОСЪЖДА Вяра В. Д. от [населено място] и [фирма], [населено място] да заплатят на адв. К. Б. адвокатско възнаграждение по 1000 лв. всеки от тях.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: