4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1493
С., 27.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 897/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение – С.” Е. , [населено място] срещу решение от 17.04.2012 год. по гр.д. № 178/2012 год. на Софийски окръжен съд, ГО, 1-ви състав, с което е потвърдено решение № 131/29.11.2011 г. по гр.д. № 287/2011 год. на РС [населено място] в частта, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. К. К. , извършено със заповед № 111/30.03.2011 год. на Управителя на МБАЛ „С.” , Б. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и МБАЛ- С.” Е. е осъдена да заплати обезщетение за времето през което е останал без работа / от 01.04.2011 год. 01.10.2011 год. / в размер на 2824,80 лв. , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.05.2011 год. до окончателното изплащане на сумата . Присъдени са такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Б. К. К., чрез адв. З. Н. оспорва допустимостта на касационното обжалване, в писмен отговор по делото .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че не е доказа- но реалното съкращаване на щата .Прието е, че представената по делото заповед №36/22.02.2011 год. на Управителя на МБАЛ – С. с която, считано от 01.03.20211 год. са трансформирани щатни бройки в различни звена на болницата, намалени са общо 13 бройки, сред които и 1 щатна бройка за шофьор на санитарна линейка и е увеличен щатът с 10,5 щатни бройки, съставлява частен диспозитивен документ, който материализира неудостоверително изявление на автора и няма достоверна дата. По делото не е представено предходното щатно разписание при съпоставка на което с новото такова съдът може да прецени каква е била предходната численост на персонала и каква е съответно по новото щатно разписание , което не е утвърдено и от управителя на МБАЛ.
Второто съществено съображение, поради което съдът е приел, че исковете са неоснователни касае извършения подбор. Доколкото ищецът е оспорил представените по делото писмени доказателства относно преценката на работодателя досежно това кой от двамата участници в подбора работи по- добре, съдът е приел, че в доказателствена тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване , че отразената в писмените доказателства оценка съответства на действителното положение, което същият не е сторил.
При тези основни съображения на въззивният съд за неоснователност на исковете касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1. Може ли да се установи наличието на реално съкращение в щата към момента на извършване на уволнението като се има предвид, че заповедта за съкращаване в щата е частен диспозитивен документ и няма достоверна дата по отношение на трети лица. Ищецът включва ли се в кръга на третите лица по см. на чл. 181,ал.1 ГПК и по отношение на него заповедта за съкращаване в щата, издадена от работодателя има ли достоверна дата.
2.Когато преценката на работодателя за извършения подбор е обективирана в писмен документ / заповед за уволнение/ и той е издаден въз основа на обективно получени резултати от назначена за целта комисия / протокол № 1/ 28.02.2011 год. , Приложение №1 към протокола , карти за оценка съгласно инструкция за оценяване на двамата работници/ , може ли да се приеме, че критериите по чл. 329,ал.1 КТ са спазени от работодателя при упражняване на правото на подбор и правото на уволнение?
К. счита , че по отношение на тези въпроси е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 тъй като в обжалваното решение същите са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС , а именно –
първият от поставените въпроси е разрешен в противоречие с Решение № 235 от 04.06.2010 год. , по гр.д. № 176/2010 год. на ВКС , ІІ ГО, а вторият в противоречие с ТР №3/16.01.2012 год. по тълк. дело №3/2011 год. на ОСГК на ВКС.
Цитираното решение по гр.д. № 176/2010 год. на ВКС, ІІ ГО е постановено при условията на чл. 290 ГПК и има задължителен характер . Въпросът, който е бил предмет на разглеждане с него обаче няма отношение към процесния казус.Предмет на разглеждане в решението е въпросът за изясняване на кръга на визираните от закона „ трети лице”, за които частният документ няма достоверна дата.С него е прието, че „трето лице” по смисъла на чл. 145 ГПК / отм./ , респ. чл. 181 ГПК е това , което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Посочено е, че целта на разпоредбата на чл. 145 ГПК / отм./ чл. 181 ГПК е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така, че да може да бъде противопоставен на лице, което е придобило това право. Очевидно цитираното решение по чл. 290 ГПК и разрешеният с него въпрос не касае настоящия казус доколкото в случая не става въпрос за документ, с който се прехвърля право.
Не се установява противоречие относно разрешаването на втория поставен въпрос и ТР №3/16.01.2012 год., според което извършеният от работодателя подбор подлежи на преценка за законосъобразност от съда. В мотивите на ТР е прието, че извършването на подбора се доказва пред съда с всички доказателствени средства. Когато извършването на подбора се доказва с писмени доказателства при оспорване истинността на отразените в тях обстоятелства същите подлежат на пълно доказване от работодателя чрез всички допустими доказателствени средства. Следователно представените по делото писмени доказателства, отразяващи извършения подбор и критериите по които същият е извършен само по себе си не обвързват съда относно отразените в тях обстоятелства. В този смисъл е и постановеното решение.
С оглед на изложеното , посочения от касатора критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК в случая не е изпълнен , поради което касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството и на осн. чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата , касаторът МБАЛ С. следва да бъде осъдена да заплати на адв. З. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.04.2012 год. по гр.д. № 178/2012 год. на Софийски окръжен съд, ГО, 1-ви състав.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение – С.” Е. , [населено място] да заплати на З. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: