О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София , 06.02.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №910 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 18.04.2012г., постановено по т.д.№197/2010г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 25.02.2010г. по гр.д.№158/2008г. на Врачански окръжен съд е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва касационната жалба като просрочена, евентуално оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК във връзка с чл.62, ал.2, пр.1 ГПК /подадена по пощата на 20.06.2012г. срещу въззивното решение, препис от което е връчен на 21.05.2012г./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от [фирма] иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, представляващи дворно място, находящо се в [населено място], Ю. промишлена зона, кв.165, парцел I, пл.сн.№ 2371 по плана на [населено място], заедно с намиращите се в него: производствено хале, пристройка – парно, административна сграда, 2бр. гаражни клетки, сграда – кантар, сграда – портал и трафопост, за сумата от 145000лв.
Въззивният съд е приел, че по делото не е установено наличието на договорна връзка между страните по делото, основана на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Прието е, че предварителният договор е нищожен на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, поради липсата на съгласие за сключването му от една от страните и тъй като нищожният договор не може да породи целеното правно действие, предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса: „за разпределението на доказателствената тежест при оспорване от страната на подписан от нея документ”. Представени са постановени по реда на чл.290 ГПК решение на Върховния касационен съд, с които е прието, че тежестта за доказване неистинността на документа носи страната, която го оспорва, ако той е подписан от нея – правило, изведено от презумпцията за истинност на подписания документ, регламентирано в чл.193, ал.3, изр.второ ГПКнов/чл.154, ал.3 ГПКотм./. Този въпрос е относим към мотиви на въззивното решение, които нямат самостоятелно значение за изхода на делото. Поставеният от касатора правен въпрос не е относим към решаващите изводи на въззивното решение за неоснователност на иска. Въззивният съд е приел, че предварителният договор не е подписан от П.Х., след като е обсъдил заключението на втората тройна експертиза /което няма категоричен характер, а съдържа само вероятност подписът да е положен от това лице/, заедно с другите доказателства по делото – наличието на категорични изводи във всички заключения по делото за липса на идентичност между положения в договора печат и този, който ответникът по иска полага в дружествената си документация; факта, че такава стопанска операция не е осчетоводявана при нито една от страните; че липсват и данни, потвърждаващи посоченото в клаузата на чл.2.2 от договора предварително плащане на цената в размер на 145 000 лв., който факт не се установява от ангажираните от ищеца писмени доказателства – документи, приложени към изп.д.№171/01г., в които ищецът не фигурира като платец на суми по чуждото задължение /каквото е твърдението му в процеса/; че няма друг документ, съставен между страните в този смисъл, а в същото време и в договора не е отразен подобен начин на плащане.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 3500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.04.2012г., постановено по т.д.№197/2010г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 3500лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: