О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1390
София, 23.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети декември , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1016/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. В. Л. като особен представител на Ю. Г. К. срещу въз. решение № 467/17.03.2011 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 1-ви състав , постановено по гр.д. № 914/2010 год., с което е потвърдено решение № 114 от 14.10.2010 год. на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 398/2009 год., с което е прието за установено по отношение на Ю. Г. К. от [населено място] и В. Ю. Г., че В. И. Г. е биологичен баща на детето В. Ю. Г. , род. на 31.12.2008 год. , родителските права на детото са предоставени на бащата, като на майката Ю. Г. К. е определен режим на лични контакти и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. Решението се обжалва в частта относно мерките за упражняване на родителските права и издръжката.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната част, доколкото съдът се е произнесъл без направено искане в този смисъл, поради което неговото произнасяне в тази част е”плюс петитум”. Счита, че решението е постановено и в нарушение на материалния закон – чл. 37,ал.2 СК.
Ответниците по касация В. И. Г. и В. Ю. Г. , чрез назначения му особен представител адв. Л. , както и Дирекция „СП” отдел „Закрила на детето”, [населено място] не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване касаторът е формулирал правния въпрос: „Следва ли по иск с пр. осн. по чл. 331,ал.1 ГПК във вр. чл. 37,ал.2 СК / отм./ без да е било направено искане за предоставяне на родителски права и определяне на режим на лични контакти с детето и присъждане на издръжка, съдът да се произнася и по тези въпроси или това произнасяне по правното си естество е „свръх петитум” както и въпроса относно разширителното тълкуване и прилагане на чл. 42 СК / отм./.
Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Първият правен въпрос на практика съдържа довод за евентуална недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, което съгл. т.1 от ТР №1/ 2009 год. на О. на ВКС по т.д. №1/2009 год., представлява самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване.
В случая ищецът е предявил иск с пр. осн. чл.37,ал.2 СК/ отм./, с който след оспорване на направеното от него припознаване на детето В. Ю. Г., е поискал да се признае за установено, че той е биологичен баща на детето. Действително с исковата молба ищецът не е направил искане за предоставяне на родителските права върху детето,за определяне на режим на лични отношения с него и присъждане на издръжка. Такова искане обаче е направено от неговия процесуален представител в хода „ по същество” на делото в присъствието на процесуалните представители на двамата ответника като последните са имали възможност и са взели становище по това искане.
След като първоинстанционният съд се е произнесъл по мерките за упражняване на родителските права и издръжката на детето, първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца в тази част. С оглед на това не може да се приеме, че съдът служебно без искане на ищеца /тоест „ свръх петитум”/се е произнесъл по въпроса за родителските права върху малолетното дете, режима на лични отношения с него от страна на другия родител и издръжката.
Следователно няма данни за евентуална недопустимост на решението в тази част и касационното обжалване на това основание, не следва да се допуска.
По вторият въпрос : Действително произнасянето на съда по въпросите относно мерките за родителските права и издръжката е обосновано с разширително тълкуване на нормата на чл. 42 СК.Тоест този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило произнасянето на съда в обжалваната част.
По отношение на него, както и на първия поставен въпрос обаче посочения допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не е обоснован. Последното пречи да се извърши преценка относно за това дали в случая този критерий е изпълнен.
С оглед на това не са налице основания за допустимост на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въз. решение № 467/17.03.2011 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 1-ви състав , постановено по гр.д. № 914/2010 год.,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: