1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 24.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 31/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите /Р./,[населено място] чрез директор инж. Т. Г. Г., приподписана от юрисконсулт Пл. Софиянска против въззивно решение на Окръжен съд-Враца № 421/18.10.2010 г., постановено по гр. д. № 558/2010 г.
С обжалваното решение е отменено решение на В. районен съд № 282/21.04.2010 г. по гр. д. № 493/2010 г. и е постановено друго решение, с което са уважени обективно съединените искове на Е. Й. В. от[населено място] против Р.,[населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси от значение за изхода на въззивното дело в противоречие с практиката на ВКС, а именно: в конкретния случай налице ли е реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност или не е с позоваване на Р. № 795/8.07.2008 г. по гр. д. № 1017/2005 г., ВКС, ІІІ г. о. и извадки от рактика на ВКС-Т. отношения /стр. 327-328/ и извадка от Коментар на КТ-стр. 932. Счита, че посоченият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на Р. от 28.06.2010 г. на П. окръжен съд и Р. от 17.02.2010 г. на К. окръжен съд /няма данни да са влезли в сила/. Формулиран е и процесуалноправен въпрос във връзка с преценката на представените по делото ново щатно разписание, нова длъжностна характеристика и останалите писмени доказателства, по който въпрос счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да е обосновано.
За ответника по касация Е. Й. В. чрез процесуален представител адвокат М. Д. касационната жалба е оспорена, като недопустима с молба за присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Ищецът Е. йорданов В. е работил при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност главен специалист „О. резерват „В. карст”. Със заповед № 4/29.01.2010 г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, отправено писмено предизвестие и във връзка с ПМС № 304/15.12.2009 г./ДВ, бр. 102/22.12.2009 г./, поради съкращаване на щата, считано от 1.02.2010 г. Заповедта е връчена на служителя при отказ, оформен с подписите на двама свидетели.
За да признае уволнението за незаконно въззивният съд е приел за неизпълнена от работодателя доказателствената тежест да установи по делото действително извършено съкращаване на заеманата от ищеца длъжност чрез сравнение между утвърденото преди уволнението щатно разписание и последващото ново щатно разписание, както и дали по действащото преди уволнението на ищеца щатно разписание длъжността на ищеца е била единствена или са съществували и други длъжности със сходни трудови функции, за да се прецени дали по повод на уволнението работодателят не е следвало да извърши подбор по критериите на чл. 329 КТ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Посочените с изложението въпроси по своя характер не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, при положение, че исковете са уважени поради неизпълнена от работодателя /сега касатор/ доказателствена тежест за установяване действително съкращаване по щата длъжността на ищеца и че той е заемал единствена по трудови функции длъжност.
Съдебните решения, на които касаторът се е позовал са постановени при различна фактическа обстановка, а решенията на въззивните съдилища не са влезли в сила и не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а и по същество не са относими към конкретната фактическа обстановка, предмет на настоящото дело.
Представените към изложението копия от щатни разписания, в сила от 1.06.2009 г. е следвало да се представят в инстанциите по същество на спора и не могат да бъдат преценявани от касационната инстанция.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 150.00 лв.-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие № 020/20.10.2010 г.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд № 421/18.10.2010 г., постановено по гр. д. № 558/2010 г. по касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите,[населено място] чрез директора инж. Т. Г. Г..
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите, [населено място], [улица] да заплати на Е. Й. В. направените по делото разноски в размер на сумата 150.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: