Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
София, 16.11.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №109 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на касационна жалба от Прокуратура на Република България, подадена от прокурор от Апелативна прокуратура – София, против решението от 01.11.2010г., постановено по гр.д. №446/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 02.03.2010г. по гр.д.№2667/2007г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от Г. В. П. от [населено място], иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ до размер 10 000лв.
Касационното обжалване е допуснато с определение №593 от 12.05.2011г. по релевирания от касатора въпрос: дали съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено на основание чл.369, ал.4-отм. от НПК, съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита.
Настоящият състав намира, че в случаите на прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4-отм. от НПК /чл.239а, ал.6 от НПК – отм./ поради бездействие на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението /чл.243, т.2 от НПК/, който съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по ЗОДОВ – деянието не е извършено от ищеца. Основанието за прекратяване по чл.369, ал.4 –отм.НК следва да бъде приравнено на коментираното в т.7 ТР№3/2006г. на ОСГК на ВКС основание за прекратяване на наказателното производство от прокуратурата, тъй като и в този случай прекратяването се дължи на недоказаност на обвинението.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът Г. В. П. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Г. В. П. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.”д”, вр. чл.26 от НК, за което е наказателното производство е прекратено на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК и от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.26 от НК, за което наказателното производство е прекратено на основание чл.369, ал.4-отм. от НПК.
Въззивният съд е приел, че в случаите на прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4-отм. от НПК поради бездействие на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението /чл.243, т.2 от НПК/, който съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ – деянието не е извършено от ищеца.
Установено е, че на 21.10.1997г. срещу Г. В. П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.242 от НК, а на 03.10.2006г. в съда е внесен обвинителен акт за това престъпление и за престъпление по чл.311,ал.1 от НК. С разпореждане от 24.11.2006г. по н.о.х.д.№ 4465/2006г. на Софийски градски съд е прекратено наказателното производство по обвинението, за осъществено от Г. П. престъпление по чл.242,ал.1,б.”д” от НК, по съображения, че инкриминираното деяние не е престъпление по чл.242 от НК – контрабанда, в случая с метали, а евентуално попада в състава на административното нарушение митническа измама по чл.234 от ЗМ. Разпореждането в тази част е влязло в сила, тъй като не е протестирано /съобщението за изготвянето му е връчено на СГП на 05.12.2006г./. Със същото разпореждане е прекратено съдебното производство по обвинението в престъпление по чл.311,ал.1 от НК, и делото е върнато за Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални нарушения в едномесечен срок, а с влязло в сила на 08.03.2007г., като необжалваемо разпореждане от същата дата, на Софийски градски съд е прекратено наказателното производство срещу Г. П. за престъплението по чл.311,ал.1 от НК, на основание чл.369,ал.4 –отм.НПК по съображения, че процесуалните нарушения не са остранени и делото не е внесено в съда в указания срок.
Правилно е прието от въззивния съд, че прекратяването на наказателното производство от съда, в случаите, когато обвиняемия е поискал разглеждането на делото в съда, и когато прокуратурата е внесла обвинителен акт, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и делото е върнато за отстраняването им, и когато то не е внесено в съда в едномесечен срок /чл.369 – отм.НПК/, по своето същество е санкция срещу прокуратурата, която не е реализирала в разумен срок /чл.6 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи/ наказателната репресия срещу обвиненото лице. Случаите, при които бездействието на прокуратурата да отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, имат за последица прекратяването на наказателното производство от съда на основание чл.369,ал.4-отм.НПК, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението /чл.243,т.2 от НПК/, което съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ- деянието не е извършено от лицето. Прекратяването на наказателното производство от съда на основание, че прокуратурата бездейства- не отстрани процесуалните нарушения и не внесе делото в съда, с оглед хипотезите на чл.2,т.2 от ЗОДОВ е прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението- че деянието, за което деецът е обвинен не е извършено от него. Разпоредбата на чл.369,ал.1-отм.НПК дава възможност на прокуратурата, след връщането на делото от съда, да прекрати наказателното производство или да извърши други процесуални действия, в резултат на които наказателното производство да приключи с акт на съда по съществото на обвинението. Когато прокуратурата не прекрати наказателното производство – основанието за което прекратяване е чл.243,т.2 от НПК, и не извърши указаните й от съда процесуални действия, в резултат на които съдът да може се произнесе по съществото на обвинението, последният прекратява наказателното производство. При така проследената уредба на специалната процедура, правилно е прието от въззивния съд, че следва да бъдат приравнени по правни последици, с оглед основанието за търсене на отговорност за вреди по ЗОДОВ, прекратяването на наказателното производство от прокуратурата на основание чл.243,т.2 от НПК, и от съда в случаите на чл.369,ал.4 –отм.НК, тъй като основанието за прекратяването е едно и също.
Правилно е прието, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинените на П. вреди от обвинението в престъпление по чл. чл.242,ал.1,б.”д” от НК, наказателното производство по отношение на което е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.
За да уважи иска за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение от незаконно обвинение в две престъпления, за които наказателното производство срещу ищеца е продължило 10 години, е в размер на определеното от СГС-10 000лв. Приел е, че не е установена по несъмнен начин твърдяната от ищеца причинна връзка между незаконното обвинение и невъзможността да си намери подходяща работа, както и че повдигнатото от него обвинение е станало публично известно и е уронило името му пред медиите, дейците на културата и висши държавни органи.
Съдът в настоящият състав намира, че присъденото обезщетение е завишено. В случая освен претърпените психически страдания във връзка с наказателното производство доказателства за други негативни преживявания по делото не са събрани. Изхождайки от понятието „неимуществени вреди“, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 10 000лв. Претърпените психически преживявания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение с оглед тежестта на престъпленията и продължителността на наказателното преследване, безспорно са се отразили негативно върху психиката на ищеца. Не се установява ищецът да е претърпял съществени терзания, психически преживявания, които да се отразили изключително негативно на неговите близки и той да е преживявал и страдал за това, да е уронен неговия престиж и този на семейството му в обществото. По отношение на ищеца не е вземана мярка за неотклонение задържане под стража, не е ограничаван по друг начин за нуждите на разследването. Това налага извод, че сумата от 4 000 лв. справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от двете незаконно подвидгнати и поддържани обвинения, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. От събраните по делото доказателства не се установява пострадалият виновно да е допринесъл за увреждането, поради което неоснователни са доводите за неправилно приложение на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в частта по иска за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 5 000лв. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила в частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 4 000лв. и да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение за сумата над 4 000лв. до 10 000лв. и искът в тази част се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 01.11.2010г., постановено по гр.д. №446/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 02.03.2010г. по гр.д.№2667/2007г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от Г. В. П. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ до размер 4 000лв.
ОТМЕНЯ решението от 01.11.2010г., постановено по гр.д. №446/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 02.03.2010г. по гр.д.№2667/2007г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от Г. В. П. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за размер над 4 000лв. до размер 10 000лв., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2007г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. П. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ в частта над 4 000лв. до 10 000лв., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2007г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: